Българският футбол е в сериозна криза. Докато националният отбор отчита унизителни резултати, клубният с малки изключения почти изчезва от европейската карта. А държавата, в редките случаи в които реши да отдели средства, инвестира милиони в неефективни стадиони и съоръжения. Защото зад фасадата няма отбори, няма академии, няма стратегия. Резултатът - бетонни паметници на управленска безпомощност.

В Европа е различно. В Германия например базата на "Алианц Арена“ е изградена паралелно с най-голямата футболна академия в страната на Байерн Мюнхен. В днешни дни баварският гранд разполага с непрекъснат поток от млади таланти и печели титла след титла. В Дания всяка инвестиция в стадион се съчетава със задължителен план за детски и аматьорски футбол, гарантиращ, че новата база ще се използва целогодишно.

Управленските постове на отборите в родното първенство често са заети от хора без стратегическо мислене и без реален опит. Те се местят от клуб на клуб до следващия провал и последвало уволнение.

В Белгия всяко ръководно лице в клуб или федерация минава през задължителна сертификация по спортен мениджмънт от УЕФА. Резултатът – националният тим на "Червените дяволи“ е редовно в топ 10 на ранглистата на ФИФА.

Бъдещето на клубовете у нас често се решава извън терена. Политическите интереси диктуват инвестициите, назначаванията и дори мачовете.

В Испания законът задължава клубовете да публикуват финансови отчети и да доказват стабилност. Така феновете имат реален контрол върху управлението, а непрозрачните сделки са сведени до минимум.

В същото време международните компании с опит в управлението на футбола и неговите активи изглежда не се допускат у нас, защото биха въвели стандарти, при които "нашите хора“ ще останат без работа и комисионни. Вместо привличането на такива компании с безспорна експертиза  да бъде приоритет, всички усилия се обединяват в това експертите да се държат далече. Присъствието им би разкрило слабостите на системата. Професионализмът би изместил импровизациите, което не е в интерес на сегашните управници и всички онези "родни специалисти“, които разбират от всичко и най-вече от футбол.

В Англия Арсенал повери управлението на клубния си стадион "Емирейтс" в Лондон на международен екип, който превърна съоръжението в машина за приходи – футболни мачове, концерти, корпоративни събития.

Вместо да признаят кризата, ръководителите замитат проблемите. Обещанията валят, но резултатите са повече от рядкост, докато в Европа е различно.  В началото на 2000 година Дания призна официално кризата и стартира 10-годишна програма за детско-юношески футбол, която изведе страната до полуфинал на Евро 2020.

Къде е България? Извън Европа? Защото там е различно! Нужна е промяна! Но не с поредната нова козирка, нов стадион или  смяна на треньор или спортен директор. Тя ще дойде, когато футболът се управлява като бизнес на светло: с ясна стратегия, прозрачни правила и с компетентни хора. Докато това не се случи, в страната ще има неефективни стадиони, болен футбол и празни трибуни. А феновете и данъкоплатците ще продължат да плащат сметката, гледайки европейските първенства единствено по телевизията.

БТА