Тази седмица светът на тениса отпразнува два рождени дни, на двамата най-успешни до този момент състезатели в аристократичната игра. В понеделник Роджър Федерер навърши 30 години, днес Пийт Сампрас стана на 40. На цели 40 години...

Сякаш беше вчера, когато американецът беше един висок, леко прегърбен, срамежлив младеж, който сервираше силно, точно и ефективно, печелейки титли и милиони почитатели.

През 90-те години на миналия век информационният поток за тенис беше оскъден, но въпреки това не пропусках турнир. Така се извъртя цяла една декада, в която Пийт Сампрас се утвърди като новият крал на тениса, покорявайки на цели 7 пъти "Меката на тениса" Уимбълдън.

И когато през 2001 година "Суийт Пийт" излезе на централния корт в Лондон, за да защитава трофея си, той бе спрян на осминафиналите от един 19-годишен швейцарец, който още тогава показа, че има талант да бъде голям, но никой не предполагаше, че Федерер ще задмине своя именит съперник с гръцки корени.

В единствената среща между Сампрас и Федерер зрителите видяха всичко: 5 сета, 2 тай-брека, бомбени сервиси, минаващи удари, прекрасни ретури, детрониран велик шампион и изгряваща млада звезда.

За първи път не бях ядосан от загуба на Сампрас, за първи път приех без излишни емоции негово поражение, при това - на "свещената трева". А американецът имаше цели 31 поредни победи на Уимбълдън преди двубоя срещу младежа от Базел. Но в онзи момент аз видях наследника на Сампрас на тенис-трона.

Федерер притежаваше талант в излишък, но той беше на път да се превърне в поредния изгубен в нищото хлапак, който изчезва от хоризонта на големите по една или друга причина. Но не би, именно победата на Роджър срещу великия Пийт като че ли се оказа повратен момент, който преобърна кариерата на швейцареца.

Сампрас сложи край на славната си кариера през 2002 година, печелейки US Open. Още на другия ден започнах да симпатизирам на Федерер.

Приликите между двамата големи шампиони са повече от любопитни: двамата са една и съща зодия, стават професионалисти на 17-годишна възраст, играят бекхенд с една ръка, имат по 7 финала на Уимбълдън, печелят своя първи трофей в най-престижния тенис-турнир на 21-годишна възраст, стават за първи път шампиони на Australian Open на 22-годишна възраст.

В периода 1993-2000 Сампрас изравнява постижение на Бьорн Борг, печелейки турнир от Големия Шлем всяка година, в продължение на 8 лета. Федерер изравни този рекорд миналата година.

Сампрас и Федерер имат по 5 титли на US Open, имат по 5 титли и на заключителния Мастърс Къп, където участват осемте най-добри състезатели за годината. Последната титла на Сампрас от заключителния турнир за годината е в двубой срещу Агаси: победа с 3-0 сета. Първата титла на Федерер на Мастърс Къп е също срещу Агаси: победа с точно 3-0 сета.

Аналогиите между Сампрас и Федерер могат да се търсят и по отношение на тяхното поведение на корта. И двамата майстори много рядко показват емоции. Но по ирония на съдбата и двамата се разплакаха публично на един и същи корт.

През 1995 година Сампрас се изправи срещу Джим Къриър в четвъртфинален мач на Australian Open. Ден преди двубоя Пийт разбира, че треньорът му Тим Гъликсън е смъртно-болен. Коварният Къриър повежда с 2-0 сета, а Сампрас плаче на корта. Рижият американец предлага на сънародника си да довършат двубоя на другия ден, но "Пистъл Пийт" сервира, тича по корта и продължава да плаче. В крайна сметка се стига до обрат: 3-2 сета за Сампрас и централният корт "Род Лейвър Арена" е като вулкан пред изригване.

Точно 11 години по-късно, на централния корт в Мелбърн зрителите видяха и сълзите на Федерер, който се разплака като малко дете, когато легендата Род Лейвър му връчи купата. През 2009 година "Фед Експрес" пак не скри емоциите си, на същия този корт - след загубата от Рафа Надал на финала в първия турнир от Големия Шлем за годината.

Сампрас и Федерер ще останат завинаги в историята на тениса със своите титли, рекорди и незабравим стил на игра, но те ще бъдат запомнени и със своята скромност. Срамежливи, горди и коректни със своите съперници, американецът и швейцарецът ще липсват след време не само на своите почитатели, но и на истинските фенове на тази толкова красива игра.

Друми Георгиев, Gol.bg