Робен: Ван Гаал е магьосник, той е супертреньор

Коментари

• Време за промяна
  20:05 | 6 юли 2014 г.
  0

  0
  5 След изиграните вчерашни два мача станаха вече известни и четирите полуфиналисти на световното първенство в Бразилия. След неистови мъки и преминаване през ада на дузпите, все пак футболната логика възтържествува и Холандия успя да пречупи костеливия орех наречен Коста Рика. От тук нататък и четирите останали отбора имат еднакво равни шансове да се окичат със златните медали, макар предвид на показаното до момента, някои от тях да заслужават малко повече това най-голямо спортно щастие. Но не това е темата на този анализ. Той е също и един призив за радикална промяна, докато не е станало късно, отправен към господата, вземащи решения по високите етажи във ФИФА. Дано такива мачове като снощния с Коста Рика бъдат по-бързо забравени и ги има много по-малко занапред на други шампионати. Мисля, че разумната граница на дефанзивен, изчакващ и безидеен футбол, практикуван в снощния мач от безспорно по-слабия отбор на Коста Рика бе безсрамно потъпкана. Качеството на футбола, който наблудавахме снощи благодарение на костариканците, въпреки големия залог, никак не прилягаше на четвъртфинал на световно първенство. Даже и гениалния Ван Гаал накрая развя бялото знаме, но дори и когато го направи, отново имаше нещо скрито в своята вълшебна торба, което материализира и на практика очевадната разлика в класите на двата отбора. До момента единствено Робин Ван Офсайд е длъжник на този отбор, защото след брилянтния му гол срещу Испания, той заспа летен сън, от който явно все още не се е събудил. Дано не го направи прекалено късно, като например в самолета за Амстердам напът за вкъщи, но с празни ръце. Както се видя и от снощния мач костариканците, а и други подобни по-малки отбори, всъщност имат физическата и техническа подготовка, за да се борят като с равен. За жалост обаче им липсва класа. Но класа със страх не се постига. Тя се постига само когато се опитваш да играеш с по-добрия като с равен. И го правиш непрестанно, докато не достигнеш неговото ниво, пък било то и с цената на болезнени загуби. Няма да забравя когато бях в Кения и попитах един от местните колеги защо кенийците и етиопците имат най-много добри бегачи. А той ми отговори - ами защото още от малки децата бягат редом до по-големите и по-добрите, и то без никакви трениори. В началото естествено не могат да се съревновават, но с времето стават също толкова добри, ей така от само себе си, защото са винаги покрай най-добрите и се опитват да бягат редом с тях. Колко само е вярно това твърдение. Снощи костариканците всъщност се опитаха да убедят всички нас в теорията, че би било възможно да станеш световен шампион, без дори да се налага да отправиш нито един точен удар в очертанията на противниковата врата. Симптомите на този футболен тумор са налице и не са от вчера. Трябва да се вземат спешни мерки, а не да се чака докато както се казва на жаргон не опре ножа до кокала. Не искам да доживея деня, в който някой друг отбор като този на Коста Рика успее да докаже тази теория за вярна. Трябва да се направи рязка промяна сега и навреме, за да избегнем този тумор да зарази и други здрави органи. В противен случай ще се превърнем от свидетели в съучастници на това футболно престъпление. Съжалявам ако звуча крайно, но това е което мисля по въпроса. Убеден съм, че дори онези непредубедени зрители, които са симпатизирали до този момент на отбора на Коста Рика, след снощния мач са били радостни, че те отпаднаха, и то за жалост по начин, по който няма да бъдат запомнени подобаващо, независимо от неоспоримия успех, който постигнаха с класирането си до тази фаза. И за да не бъда само голословен ето го и моето предложение за промяна, което да ни върне онзи истински и интересен футбол, който всички ние обичаме да гледаме. Давам си сметка, че то не би се харесало на много хора и би срещнало сериозен отпор, а някои дори биха го нарекли дискриминационно. За съжаление обаче аз не виждам друз изход от създалата се тенденция. Идеята ми е ако даден мач завърши наравно и се отиде на продължения, ако след 120 мин игра отново няма победител да не се изпълняват дузпи, а да се излъчи за победител онзи отбор, който е отправил повече точни удари в рамките на противниковата врата. Само така отборите ще бъдат принудени да играят през цялото време, а не само когато получат гол. Убеден съм, че в дългосрочен план това нововъведение ще направи услуга и на по-малките отбори, защото само така те могат да израстнат - борейки се като с равни с по-големите. Пример за това вече дадох по-горе.
  отговор !
• asdadasd
  12:20 | 6 юли 2014 г.
  4

  1
  4 e kak argentina sh mu prekratqt karierata we umnik za van gal ne svurshva si4ko ako otpadne ot argentina fashta si man4ester i gi pravi shampion toi ima tolkova uspehi v futbola ti s tolkova jeni ne si bil
  отговор !
• г
  12:11 | 6 юли 2014 г.
  3

  8
  3 Голям треньор е, спор няма. Голямо постижение е да играеш дузпи с КОСТА РИКА. Аржентина ще прекратят трениорската му кариера завинаги.
  отговор !
• Анонимен
  11:57 | 6 юли 2014 г.
  4

  3
  2 симулацията е част от играта няма да е нито първия нито последния така че тези глупости няма смисъл да се пишат .Като не ви се гледа това гледайте балет там няма такива неща
  отговор !
• sunshine5
  11:50 | 6 юли 2014 г.
  3

  2
  1 Във вчерашния мач той много тичаше и се раздаваше, ама и много симулираше... Много кофти, понеже при евентуални бъдещи ситуации реферите няма да му се връзват и съответно няма и да отсъждат "истинските" нарушения срещу него. Той вече си има такава репутация, което е и голям минус.
  отговор !