Девет мача и една спечелена точка. Това е равносметката до момента от участието на Лудогорец в последните две издания на груповата фаза на евротурнирите. А бяха времена, когато орлите от Делиормана побеждаваха ПСВ, Лацио и Базел. Държаха се като равен с равен с Ливърпул, ПСЖ, Арсенал и Реал Мадрид, а Динамо Загреб и Партизан им бяха абонати.

Само допреди няколко години Марселиньо, Дяков, Моци и компания играеха пред около 40 хиляди на Националния стадион, а сега го докараха до там, че двайсетина португалци от Брага да надвикат местните и да се чувстват като домакини на “Хювефарма Арена”. Едва ли някой в по-горните етажи на клуба е щастлив, че се надгради над представянето от миналата година, когато финишираха с шест загуби от шест мача. Да, сега си имат една точка и поздравителна телеграма от Левски, но това едва ли топли.

И не е нужно да “съживяваме” Уилиам Шекспир, за да ни каже, че има нещо гнило в Разград или да пита “да бъде или да не бъде” Станислав Генчев. Отговорът е повече от очевиден. Бившият халф може да е много симпатичен и лоялен човек, но няма как да върне радостта от успехите по терените на Стария континент.

свързани статии

Крайно време е в Лудогорец да разберат, че само с пари и скъпа селекция няма да стане. Не и в Европа. Да, в България Кирил Десподов може сам да бие опонентите си, а ако той не успее, едно съдийско рамо все ще свърши работа, но дали това искат собствениците на тима? Дали братя Домусчиеви хвърлят милиони за футболисти с единствената цел да обезмислят вътрешната надпревара.

В опита си да влязат отново под светлината на най-големите прожектори те опитаха какво ли не – Аутори, Върба, Дамбраускас… И резултатите бяха меко казано незадоволителни. Крайно време е да намерят своя “нов Ивайло Петев”.

Именно настоящият селекционер на Босна и Херцеговина бе този, който проектира, създаде и даде първоначалния тласък на “машината” Лудогорец, а след това инерцията на онзи отбор донесе успехите на Стойчо Стоев и Георги Дерменджиев. И след това – нищо. Вижда се, че и подмладеният вариант на Георги Тодоров няма да свърши работа. Доказа го мачът с Брага.

Генчев явно детайлно познаваше играта на португалците. Пред репортерите той чинно докладва кога вкарват, как вкарват, кога тичат, кога не тичат, къде са силни и къде слаби…. Но не успя да им се противопостави. В началото на мача Лудогорец досущ приличаше на Тондела, Санта Клара или всеки друг представител на долната половина на таблицата в португалското първенство, който не може да предложи нищо по-различно от това вратарят да рита високо и далеч и да се моли някой нападател да стигне до топката.

В пореден мач разградчани не показаха нищо, което е характерно за сериозните и качествени европейски отбори. Нямаше компактност, линиите бяха прекалено раздалечени, а преливането от една фаза на играта към друга ставаше бавно и хаотично.

При избраниците на Станислав Генчев не сработиха нито високата, нито средната преса, като играта след загубена топка граничеше с трагедията и най-добрата новина за лудогорци бе, че не загубиха с изразителен резултат. Гледайки двубоя, всеки безпристрастен зрител можеше да си зададе въпроса – какво тренират тези?

Прави впечатление, че от идването си в Разград Пиерос Сотириу няма и капка прогрес. Дори напротив. Както казва Любо Пенев, започва да скача надолу. Работи ли се въобще за повдигане на ефективността в завършващата фаза? В защита положението също е близо до катастрофално. Са, Вердон и Пластун приличат на тролейбуси, които нито могат да завият, нито да спрат, а сякаш им е намален и волтажа на подавания ток.

Последният се превърна в герой, след като на няколко пъти блокира с тяло шутове на португалските нападатели, но в тези моменти той наподобяваше изпратен на разстрел противник на режима в Северна Корея. Оправдания с отсъствието на Недялков, Марин и Каули биха звучали смехотворно, защото в Разград имат достатъчно като количество и качество състезатели, на които обаче липсва… треньор.

Необяснимо бе защо Генчев не промени начина на игра в предни позиции, а до края на срещата изискваше от фланговите си футболисти да влизат към центъра на терена, където компактно се бяха групирали противниците, на които това е силната страна. Младият наставник нагледно показа, че за него диагонали, пасове между линиите, дублиране на крилата са непонятни или поне неприложими на практика прийоми.

Точно поради тази причина шефовете в Разград бързо трябва да вземат решение. От тях зависи дали ще продължат с нелепите и неуспешни експерименти или ще се доверят на човек, който разбира и чете футбола, познава родната действителност и има амбицията да изгради проект, който да се конкурира със стореното от Ивайло Петев.

Явор Пиргов, "Тема:Спорт"