Хегемонът в българския футбол Лудогорец се сгромоляса на “Колежа” в Пловдив. Падна на земята като човек, който е изпълнявал задачите си със сетни сили. Спря внезапно като автомобил, който заблуждаващо се е движил на изпарения.

Още срещу Локомотив София в “Надежда”, разградчани индикираха, че не могат да взимат с лекота двубои, които за тях преди – по една или друга причина, не представляваха никаква трудност. По-късно дойде драмата със сбиритока на Берое, която все пак завърши благополучно. Ала раненият Ботев Пд наказа беззъбия отбор на Пер-Матиас Хьогмо, който под негово ръководство си сложи една неестествена за историята на клуба прагматична премяна.

свързани статии

За нея заслугата далеч не е само на скандинавския специалист. Процесът по обезличаване под прикритието на рационалния, пестелив футбол започна още под ръководството на Игор Йовичевич, когато конкурентите на орлите бяха чисто и просто слаби.

Всъщност обаче недобрият подбор на треньори е по-малкият проблем на Делиорманската хегемония. Защото там, противно на развитието на модерния футбол в Европа през последните години, индивидуалното качество на играчите винаги е било по-важно. В този ред на мисли шампионите бележат изключително отстъпление в качеството при надграждането на състава с нови футболисти.

След много силната ера на Методи Томанов като селекционер там, известно време в Разград се радваха на инерция от работата му. След това обаче колата забуксува и постепенно тръгна назад. За да се стигне до днес, когато дългогодишният шампион е съвкупност от изчерпани емоционално играчи и нови такива, които нямат блясъка на онези, от стария Лудогорец.

В тази реалност Хьогмо всъщност се справя повече от прилично, като има само две загуби в 14 мача и едната е на митичния “Айброкс”. Генерално Пер-Матиас успява да печели – къде с някой индивидуален проблясък на отделна единица, къде с тактическа способност, а понякога и с доза късмет. С него начело климатът в Разград е значително по-добър от краткия престой на португалеца Мота, футболистите го харесват и нещата вървят, но криво-ляво и с много повече влагане в европейските мачове.

Сякаш може би защото Лудогорец твърде много е свикнал съперниците в Първа лига да се бият сами. Точно в този аспект е това, което не достига засега на норвежеца – той не може да разпали страст в зелените редици. А без това футболисти като например Вердон, Нареси и може би най-вече Текпетей ще продължават да дават по-малко, отколкото по принцип могат.

Независимо от красивия му гол срещу Левски, преди години би било немислимо трагичният на “Христо Ботев” Кайо Видал да е титуляр на Лудогорец. А като стана дума за убедителния временен лидер, трябва да кажем, че с дребни уговорки актуалният шампион изигра най-добрите си мачове през 2026 г. именно срещу сините, побеждавайки ги два пъти на нула. В Европа победите срещу Ница и Ференцварош бяха трудни, а в България всичко извън Левски беше мъка за проекта на братя Домусчиеви.

Този властелин вече изцяло предаде съдбата си за този сезон в ръцете на синия столичен гранд. Случи се, защото – в противовес с историята си дотук, разградчани се опитват да лъжат футбола, да постигат краен успех с минаване по допирателната с пренаситени играчи, вяла селекция – лека-полека преориентираща се крайно погрешно към скандинавския пазар и нелош треньор, който обаче прозира и със своя лимит.

Дори и с всички тези недъзи, Лудогорец все още разполага с по-осезаемо индивидуално качество в състава си в сравнение с Левски. Да, да, ама… при разлика от вече 10 точки тежестта на този фактор значително намаля и оттук нататък хегемонът няма властта над това да спечели титлата. Може само да се надява Левски да ги върне в играта.

Петър ЗДРАВКОВ, "Тема Спорт"