Деян Станкович, една от футболните легенди на Балканите, говори ексклузивно за предаването "Код Спорт" по RING.

Кавалер в Залата на славата на Интер, носител на требъл през 2010 година. Европейски и световен клубен шампион, както и многократен първенец на Италия.

Днес "Дракона" е треньор на любимия си "Цървена звезда". Предлагаме акценти от интервюто:

- Най-славният сезон в историята на Интер е 2009/10. Спечелихте требъл. Кой трофей дойде най-трудно?
- Требълът е исторически успех за италианския футбол. Никой друг не го е правил и не виждам как ще го направи. Надявам се, един ден пак да е Интер. Всеки един трофей беше изстрадан. Никой няма да се откаже от купата например, ако вече е стигнал полуфинал или финал. За около 15 дни ние спечелихме всичко. Първо купата, после титлата. Тя също дойде трудно, по едно време дори я бяхме загубили, но три-четири кръга преди края се върнахме на първото място и си осигурихме шампионското шампанско. А след това беше финалът на Шампионската лига. За много от играчите това беше т. нар. Last time. Последният шанс, тъй като ние бяхме отбор от опитни играчи на по 30 и повече години. Не вярвам, че щеше да ни се повтори пак да играем финал. Това беше последният ни танц и ние го изиграхме за победа.

- Треньор тогава ви беше Жозе Моуриньо. Какво е специалното у Специалния?
- Начинът му на комуникация с играчите. Начинът, по който може да те убеди колко си ценен и какво можеш да дадеш за отбора. Същото се отнася и за начина, по който убеждава цялата група играчи колко са ценни като отбор. Говореше открито с нас. Имахме поддръжка от него, но понасяхме и критика. Определено знаеше как да ни стимулира и да покаже, че се гордее с нас. Имаше така да се каже бутон, с който ни правеше горди и готови да дадем всичко. Това само Специалния го може.

свързани статии

- Колко от наученото от него използвате в работата си днес?
- Трудно е да правиш нещата "copy paste". Взел съм нещо и от него, и от Манчини, и от Люпко Петрович, Михайлович, от Свен Йоран Ериксон. От всеки, с когото съм работил. Взимаш нещо, което ти харесва и го прилагаш по свой си начин, в своя отбор. Не можеш да го препишеш с точност. Няма как.

- Пет пъти шампион с "Интер", четири пъти носител на купата, Шампионска лига, световен клубен шампион. Има ли трофей, който ви липсва въобще във витрината?
- Отличие от световно първенство. Надявам се, че Сърбия един ден ще има шанса да се бори за трофея. Това ми липсва, но аз съм реалист и знам, че нямаше как нещо подобно да се случи. Можех само да мечтая. На клубно ниво спечелих всичко, което можеше да се спечели. Зад гърба си имам три световни и едно европейско първенство. Може би можеше да се представя и по-добре, но като цяло съм предоволен от своята кариера.

- А помните ли България от 1994 г. в САЩ?
- С Христо Стоичков начело, който направи чудо ли? Да, гледах световното в Америка. Вашият отбор направи исторически резултати. Имахте големи играчи.