Най-добрият български тенисист в историята Григор Димитров отпадна от Летните олимпийски игри в Рио де Жанейро още в първи кръг и с оглед поредния му слаб сезон, това беше прието за нещо нормално.

Ненормалното се случи след поражението на хасковлията от Марин Чилич, когато гаджето на Никол Шерцингер отсвири децата, които искаха да се снимат с него за спомен и да получат по един гневен автограф.

Разписалият се на няколко известни "корта" Гришо не счете за нужно да зарадва малчуганите, давайки воля на разочарованието си. Но нима точно в такива моменти не лъсва същността на един човек? Да си голям означава да подадеш ръка и когато си паднал.

Друг е въпросът колко точно е бил разочарован нашият състезател, след като нито по време на срещата показа спортна злоба, нито след двубоя видяхме някаква тъга у него, че си тръгва рано-рано от Игрите. И че хиляди българи пред телевизорите остават с празни надежди.

Тук не става дума за медалите, макар винаги да съм ненавиждал Кубертеновия принцип за важността на участието. Не, за участие могат да се борят само туристите, но не и спортистите с талант и шампионска закваска.

Най-тъжното при Григор е, че той притежава безспорен талант. За второто вече не съм сигурен. Когато искаш да печелиш медали и купи, интимният живот и изявите в социалните мрежи не могат да те контролират и да бъдат приоритет. Те са само едно приятно допълнение, един сладък десерт. Не и основно ястие.

"Лекът за всичко е солената вода - потта, сълзите или морето", е написала преди много години Карен Бликсен. Замислих се върху тази мисъл след днешната загуба на хегемона в тениса за последните години Новак Джокович.

Ноле не само успя да спре доминацията на Роджър Федерер и Рафаел Надал през годините, но и да създаде своето още по-впечатляващо царство. Допреди няколко месеца той държеше всички трофеи от Големия Шлем и стана първият тенисист в историята, спечелил 100 милиона долара от наградни фондове.

Само олимпийската титла липсваше в бляскавата колекция на сърбина и той навярно ще си остане без нея. След загубата си от Дел Потро Джокера се разплака и сложи ръка на сърцето си. Там, до флага на родината си. Където е любовта, където е и болката му. Никога не съм симпатизирал на тенисиста Джокович, но това беше един от случаите, в които Човекът Новак накара кожата ми да настръхне.

Големият шампион Джокович реши да излекува разочарованието със сълзи, докато други избират американските (и не само) плажове и солената морска вода, докато си правят поредно селфи, скачайки от скали и прегръщайки смугли каки.

Е, Ноле също си направи селфи. Но с децата, които искаха да се снимат с него веднага след тъжния мач с Дел Потро. Докато в очите му още имаше солена вода, но не от вълните на Маями, а от душата. Разочарован и тъжен, сърбинът не искаше да остава повече на корта, но не забрави, че е истински шампион. И се усмихна заради децата. Един малък жест на един голям шампион. И преди всичко - на един голям човек.

Дали потта от тренировките се явява дефицит за Димитров - само той си знае. Но навярно е така, защото хвърлената пот в тренировките е обратно пропорционална на пролятата в боя кръв.

И докато големият шампион лекува раните си със сълзи до следващата титла от Големия Шлем, един вечен талант дори няма какво да лекува със солената морска вода, защото е претръпнал от ранни отпадания, които са калцирали "раната" му. За последния солената морска вода е само фон за поредното селфи. На което не радва деца с милиони мечти, а минали през десетки кревати какички.

 

Друми Георгиев, Gol.bg