Карлос Насар и Нургюл Салимова избраха чуждия флаг: България прогони своите феномени

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме нов материал на Иван Христов, който прави емоционален анализ на сагите с Карлос Насар и Нургюл Салимова.

Всеки наш читател, който не е съгласен (или съгласен) с неговата теза, може да изпраща своите материали на info@gol.bg.

Понякога най-големият проблем на българския спорт не е липсата на талант. Не е липсата на характер. Не е дори липсата на пари.

Проблемът е, че когато се появи истински феномен, системата прави всичко възможно да го прогони.

Днес това са Карлос Насар и Нургюл Салимова. Две от най-ярките лица на българския спорт през последните години. Две личности, които прославят България по света повече, отколкото десетки спортни чиновници взети заедно. И две личности, които вместо спокойствие и подкрепа, са принудени непрекъснато да се занимават с войни, интриги и административни абсурди.

Нургюл Салимова вече открито предупреди, че може да спре да се състезава за България заради продължаващия хаос между шахматните федерации. Тя призна, че е уморена от проблеми, които никога не е създавала, и заяви, че ако ситуацията не бъде решена, България може да загуби талантите си – включително и нея самата.

Карлос Насар също многократно се оказва въвлечен в конфликти около управлението на щангите. Самият олимпийски шампион заяви, че не е получил финансова помощ от федерацията за подготовката си и че основната тежест е била поета от частни спонсори, докато около него бушуваха поредните федеративни скандали.

И тук идва неудобният въпрос: заслужаваме ли изобщо такива спортисти?

Защото ако гледаме отношението към тях, отговорът е "не".

В нормалните спортни държави федерациите съществуват, за да помагат на шампионите. У нас твърде често изглежда обратното – шампионите съществуват, за да оправдават съществуването на федерациите.

Представете си Карлос Насар да се състезава за Бахрейн, Катар или ОАЕ, където го боготворят и му дават милиони. Представете си Нургюл Салимова като част от система, в която единствената ѝ грижа е следващият турнир, а не следващият федеративен скандал. Щяха да разполагат с по-добри условия, по-сериозни бюджети, по-мощни екипи и най-вече – с уважение към труда си.

Това не означава, че трябва да напуснат България. Напротив. Всеки българин иска да ги вижда под националния флаг.

Но истината е, че ако един ден решат да го направят, никой няма моралното право да ги съди.

Защото проблемът няма да бъде в тях.

Проблемът ще бъде в нас.

Историята вече познава подобни случаи. Наим Сюлейманоглу е най-известният пример, макар неговият случай да е свързан с политическо бягство от комунистическия режим и да е коренно различен по своята същност. Но фактът остава – един от най-великите щангисти в историята не донесе олимпийските си титли на България.

Можем да добавим и името на Димитър Бербатов. Не защото е сменил националността си, а защото години наред беше подлаган на съмнения, нападки и дребнави войни от хора, които никога няма да се доближат до неговите постижения. България често има странния талант да превръща най-големите си звезди в мишени.

Тъжното е, че Насар и Салимова не са просто шампиони. Те са рядко срещани феномени. Спортисти, които се появяват веднъж на поколение. Такива хора би трябвало да бъдат национално богатство.

Вместо това ги оставяме да воюват с чиновници. После се чудим защо талантите бягат. И защо след тях остават само федерациите.

Иван Христов, специално за Gol.bg

Трябва ли Насар и Салимова да се състезават за друга държава?

Да!

Не!

Общо 452 гласа