Чудото на Италия има едно име: Роберто Манчини

Ние сме европейски шампиони! Невероятно, цяла Италия в този момент е обединена от неудържима радост и еуфория, особено ако се замислите къде бяхме преди 3 години. Този исторически резултат, който връща купата в Италия след 53 години, е благодарение на фантастична група, гранитна, която страда в някои моменти и успява да нанесе удар, когато е необходимо, за да донесе у дома максимален резултат. 

Поздравления за всички тези момчета, много от тях дори никога не бяха стъпвали на терена в мач от Шампионската лига, някои резерви в клубовете си, но въпреки това всички вдигнаха глави и се справяха като шампиони срещу всеки следващ съперник. Без никога да поглеждат надолу и в крайна сметка излизаха като победители от всички тези трудни предизвикателства.

Наистина няма достатъчно точни думи, за да се определи спортното чудо което този национален отбор направи, преодолявайки Белгия, Испания и Англия. Класата, показана от адзурите във всеки един момент, е резултат от постоянна и натрапчива работа, както и от сърце и душа. Изпълнението на решаващите дузпи пред английските фенове би хвърлило в паника всеки, но нашият супервратар се справи и бе обявен за Играч на турнира.

Но нека преминем към простите неща, които трябва да кажем. Това чудо има само едно име и фамилия: Роберто Манчини. Винаги съм имал безкрайно уважение към Манчо не само от професионална гледна точка, но и преди всичко от човешка. Роберто преди да стане страхотен треньор, е страхотен човек и според моето скромно мнение това беше истинската тайна на успеха на този национален отбор.

Европейските шампиони са огледалото на своя треньор, те имат радост в очите си, когато играят футбол, и в същото време свързват забавлението с абсолютното желание за победа, което не пречи на красотата. И са готови да се жертват, за да постигнат целта.

Тази Италия е отражението на Манчини и на човешко ниво. Роберто отглежда тези момчета като деца, създава нова група от нулата и я кара да расте с правилните начини. Резултатът беше ясен: поредица от впечатляващи статистики, последователни и след това сензационни победи до сбъдването на истинското чудо, което не е резултат от случайността, а от работата на истински мъж заедно с неговите кръщелници.

Манчини получи това, което заслужава, неговото посвещение в спортното безсмъртие, което го поставя заедно с още четирима избраници в пантеона на италианския футбол. След Виторио Поцо, Феручо Валкареджи, Енцо Беардзот и Марчело Липи той се присъедини към безсмъртните. Манчо взе своя реванш и това, което винаги е искал като футболист, го получи като треньор. Може би така става още по-сладко.

Винаги съм смятал, че Манчини е страхотен треньор, един от най-добрите в Европа. Роберто често е бил подценяван и неговите недоброжелатели са се опитвали да свалят кредита му. Манчини спечели веднага Купата на Италия, щом седна на пейката на Фиорентина, последваха още 3 трофея с Лацио и различни купи с Интер, изграждайки твърдото ядро на играчите, които по-късно с Мауриньо ще спечелят историческия требъл през 2010 г. Освен това изведе Сити до триумф за ФА къп, липсващ от 38 години, и спечели Висшата лига, което гражданите чакаха от 45 години. Към това трябва да се прибави и гръмкото 6:1 на „Олд Трафорд“ срещу Юнайтед на Алекс Фъргюсън.

Когато се завърна в Интер през 2014 г., си помислих, че за нас, тифозите на нерадзурите, това е повратната точка и да се разделим с него бе най-голямата грешка.

Манчо е цар Мидас на треньори, той оформя и след това трансформира материала в злато и това европейско първенство го доказа. Щастлив съм, че за първи път при победа се радвам повече за треньора, отколкото за отбора, който подкрепям. Радвам се за Манчини, той наистина го заслужава заради своите професионални и човешки качества.

Нищо още не е приключило, сега наред са финалите в Лигата на нациите, след това е мондиалът в Катар, а начело имаме командир, който знае какво иска. Давай, Роберто, давай, Италия!

Материал на "Кориере дело спорт"
Превод на "Тема спорт"