Малкия паяк, който впечатли и Гуардиола

„Когато съдиите пристигаха за мачове в събота, те идваха и ни поздравяваха, след което веднага питаха дали Малкия паяк играе“, спомня си Рафаел Варас, който за първи път е забелязал Хулиан Алварес да рита топка в град Калчин още на 2-годишна възраст.

„Всички, които го бяха виждали, говореха за него: „В Калчин има едно дете – „енанито“ (малко на размери), но просто унищожава всички“. От съвсем малък показа, че е най-добрият“, добавя Варас.

Малкия паяк, или Ел Аранита на испански, е прякор, даден му от един от неговите братя. Защо? Той е бил толкова добър с топката, че изглеждаше, че има повече от два крака. С годините той порасна, за да стане просто Ел Арана – паякът, който напусна аржентинския гранд Ривър Плейт, за да се премести в Европа с Манчестър Сити на Пеп Гуардиола.

И все пак той се присъединява към милионерите от Буенос Айрес, премествайки се на 400 мили източно от Калчин, чак на 15-годишна възраст – доста късно за талант, който изпъкваше пред всеки, който го е виждал да играе дори в най-ранните му дни. „Помня, че топката беше по-голяма от Хулиан, но той вече искаше да имитира своите батковци. Започна на 3 години и половина в школата. Шегувахме се, че сме свидетели на рядък талант, но в крайна сметка това се превърна в реалност“, продължава разказа Варас, в чието футболно училище първоначално са тренирали само братята на Алварес.

„Хулиан беше фен на Ривър и Барса, винаги е искал да играе професионален футбол. Да отиде в Ривър, да играе с Меси… От малък е различен“, добавя първият му футболен учител.

Но Алварес можеше да се озове в Реал Мадрид много отдавна, ако нещата се бяха развили по друг начин. Потвърждава го Пиеро Фолия, който е препоръчал малчугана на Кралския клуб още на 11-годишна възраст. Хулиан дори пътува за Испания, където участва на детски турнир с екипа на Реал, но трансферът не се осъществява заради новите току-що въведени правила на ФИФА, които забраняват на Белия балет да привлече футболиста на толкова ранна възраст.

„Ако правилата бяха същите като тези, когато Меси пристига в Барселона (през 2001 г.), Хулиан щеше да подпише с Реал Мадрид още като дете“, гарантира Фолия, който е отлично запознат с качествата му. „Много клубове знаеха за него, но той не беше готов да напусне дома си толкова рано. Просто изчакваше правилния момент“, добавя той.

Така съдбата връща малкия Алварес обратно в Калчин – малък, скромен и трудолюбив град с 3000 души. Неговият герб показва думите: „Работа, учене, благополучие”. Още от малък Хулиан се отличава не само във футболен план, но и с поведението си. „Той е много скромно момче, никога не се е бил с противниците. А имаше мачове, в които дърпаха фланелката му, блъскаха го или го фаулираха, но той никога не се караше с тях и никога не спореше. Никога не питаше защо го удрят или нещо подобно. Просто не спореше със съдиите, нито с другия отбор. Неговите съотборници и противници винаги са го уважавали и са го поздравявали за това. Когато вкарваше, дриблираше или стреляше отдалеч, всички ръкопляскаха и говореха за малкото паяче на Калчин“, разказват негови близки.

Когато Алварес пробива в първия отбор на Ривър Плейт, той не забравя заслугата на първия си треньор и подарява на Варас чисто нов микробус, с който да разкарва продукти по супермаркетите. На него беше сложен надписът „Благодаря“ до картинка на паяк и неговата мрежа.

През 2015 г. Алварес решава, че вече е готов да напусне родния Калчин, а Габриел Родригес, който е координатор на юношеския футбол в Ривър Плейт, не се нуждае от много убеждаване. „Показа ми за 10 минути, само 10 минути, че има всичко необходимо, за да подпише с Ривър”, впечатлен е Родригес.

„Алварес разбира играта, защото вече знае къде е позициониран неговият съотборник, преди да получи топката. Освен това е много експлозивен като ускорение“, добавя той и описва възхода на Хулиан като „шеметен“. За него казват още, че е момче за пример, което е уважително и добре възпитано. Никога не е способен да създава проблеми на треньора или съотборник. Не търси да бъде главният човек, винаги е бил отборен играч, но вродената му интровертност означава, че в началото има нужда от повече време, за да добие нужната увереност и решителност. В първите си два сезона за мъжете на Ривър бележи незабележимите 12 гола в 48 мача, но след това избухва с 24 попадения в 46 изяви. В сезона, когато заминава за Манчестър Сити, вече бе натрупал 17 опънати мрежи в 23 срещи, а бързо пристигнаха похвалите и от самия Пеп Гуардиола. „Имаме чувството, че подписахме с първокласен млад играч за следващите години. Възхитени сме! С топката е абсолютно брилянтен, може да се свържете с него без проблеми”, отчете наставникът на английския шампион.

„Неговото лице винаги е картина на щастие. Не се смята за суперзвезда”, отчита и Матиас Мена, който е част от треньорския щаб на Скалони, а Алварес се отблагодари за доверието да носи №9 в националния отбор с 2 гола в полуфинала срещу Хърватия.

Сам ЛИЙ, THE ATHLETIC, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС