Ами ако футболът не е само въпрос на техника, тактика, индивидуални умения и треньорски стратегии? Ако резултатите от мачовете на националните отбори зависят не само от футболни, но и от социално-икономически фактори? Преди някой да попита какво общо имат населението или инфлацията с успеха в рамките на 90 минути, добре е да се знае, че с подобен прогнозен модел са били предсказани девет от резултатите на първите дванадесет мача от Световното първенство. 75 процента. Дори не е гадател. От трите „грешки“ две се отнасят до мачове, решени с гол след 90-ата минута – Швейцария - Катар и Кот д’Ивоар - Еквадор – което потвърждава, че за малко системата щеше да постигне почти пълна серия. Наистина неточен е резултатът на Канада, която трябваше да спечели с 2:0, вместо да завърши 1:1 с Босна. Няма как да бъдем перфектни. А какво ще се случи в останалата част от турнира? Ако прогнозите продължат да се оказват верни, ще се отвори дебат за влиянието на нефутболни фактори във футбола. И може би в екипите ще влязат социолози и икономисти, освен анализаторите.

Това изненадващо проучване беше публикувано на 11 юни, преди откриването на първенството, и е подписано от M&G Investment – една от най-големите глобални инвестиционни компании в света, със седалище в лондонския Сити. Авторът на проучването, Джо Съливан-Бисет, директор по инвестициите, обяснява, че „е създал прогнозен модел, който съчетава основните икономически принципи с официалните класации на ФИФА, с цел да предвиди развитието на турнира“. По-конкретно: моделът представлява равностойно съчетание (50:50) между спортни резултати и макроикономически показатели. Сборът от тези параметри се превръща в прогноза за „очаквани голове“ – известните expected-goals, които обаче в този случай не зависят от опасните положения.

Странно? Може би. Но проучването предсказа с пълна точност резултатите от мачовете Мексико – Южна Африка (2:0), Южна Корея – Чехия (2:1) и Бразилия – Мароко (1:1). Освен това, то предсказа победа за САЩ над Парагвай (само 2:0), за Шотландия над Хаити (3:0), за Австралия над Турция (1:0), за Германия над Кюрасао (4:0) и за Швеция над Тунис (5:1). Уцели и Бразилия – Мароко 1:1. Грешките са Канада – Босна (2:0 вместо реалното 1:1), Швейцария – Катар (още едно 2:0 вместо 1:1) и Кот д'Ивоар – Еквадор (прогноза 1:1, завърши 1:0). Не е зле.

Какви са, по-конкретно, използваните показатели? 1) Населението: футболът е игра на числа – колкото повече хора има, толкова по-вероятно е някои от тях да могат да правят нещо с топката, сочи анализът. 2) Растежът на БВП дава тласък: една растяща икономика инвестира и в инфраструктура, и във футболни академии. 3) Инфлацията: стабилността на цените спомага за подготовката на играчи. 4) Безработицата: ако е ниска, икономиката функционира и родителите могат да си позволят да изпратят децата си на тренировки, вместо да ги карат да учат, за да работят. 5) Референтната лихва: в страните с лихви под 5% институциите обикновено функционират по-добре. 6) Съотношението публичен дълг/БВП. Всички тези фактори се комбинират с последната класация на ФИФА. В противен случай, обяснява Съливан-Бисет, Аржентина би се оказала зад Кюрасао по икономически показатели. Накрая се добавя и малко случайност.