Вчера беше първият ден без мачове от Световното първенство от 10 юни насам, преди почти месец. Изминаха 96 от общо 104-те срещи на това изключително дълго Световно първенство и ето ни вече на четвъртфиналите. Нека си поемем дъх и да хвърлим поглед към това, което остава, и към това, което ни очаква.

Първото, макар и тъжно, историческо наблюдение: за първи път сред най-добрите 8 отбора в турнира няма нито Бразилия, нито Италия, нито Германия – т.е. националните отбори с най-много титли, общо 13 от 22, или 59%. Четвъртфиналите в сегашния им формат бяха въведени през 1986 г., но дори и преди това, с изключение на първото издание през 1930 г., една от трите споменати държави винаги е достигала не само до първите 8, а дори до първите 4, като е участвала във финалите 10 пъти от 11, с единственото изключение в Аржентина 1978, когато Италия и Бразилия изиграха мача за третото място. Проблемът е, че напоследък Италия и Германия оставиха Бразилия сама. Италианците не са стигали до четвъртфиналите от победата през 2006 г., а от 2014 г. изобщо не участват на Световното първенство. Германия, след титлата през 2014 г., претърпя две отпадания в групите, а сега отпадна още преди осминафиналите. Бразилия се промъкна до осминафиналите, където загуби от Норвегия.

Второ съображение: макар и да не са четвъртфинали на най-високо ниво по брой титли (въпреки че Аржентина е печелила 3 пъти, Франция – 2, а Англия – 1, което не е малко), те определено са четвъртфинали с високо качество, като се има предвид футболната обстановка през последните години. Останали са последните два шампиона – Франция и Аржентина, действащият шампион на Европа – Испания, на Южна Америка – Аржентина, и на Африка (макар и все още под въпрос) – Мароко. А Англия загуби последните два финала на Европейското първенство.

Новите имена са само три: Швейцария, която не е достигала до първите 8 от 1954 г. насам (когато загуби с 7:5 от Австрия, без продължения…), Норвегия, която не се е класирала от 1998 г. и никога не беше печелила мач на елиминации, и Белгия, която все пак беше в четвъртфиналите и през 2014, и през 2018 г.

От останалите 8 отбора 6 са от Европа, което е с един повече в сравнение с последните две издания. Освен тях са още Аржентина и Мароко. Припомняме, че стартирахме с 16 европейски отбора, което представлява 29,6% от 54-те федерации на УЕФА. Южна Америка можеше да представи между 60 и 70% от националните си отбори (в крайна сметка те бяха 6 от 10), а Африка – между 16,6 и 18,5% (те бяха 10 от 54 след междуконтиненталните плейофи). Очевидно е, че Европа трябва да заема много по-голямо място сред участващите отбори. Освен това трябва да се добави, че 22 от 26-те играчи на Аржентина са регистрирани в европейски клубове, а 19 от 26-те мароканци са родени в Европа и 18 от 26-те играят в първенствата на УЕФА.

Световното първенство никога не е било спечелено от национални отбори, ръководени от чуждестранни треньори, и само двама останаха да се опитат да изпълнят тази невъзможна мисия: германецът Томас Тухел на пейката на Англия и французинът Руди Гарсия на тази на Белгия.