Пристигнала в Лос Анджелис от Тихуана и отседнала в хотел в района на Манхатън Бийч, който бе под строга охрана в очакване на неизбежните протести на много ирано-американци, носталгични по монархията и заклети врагове на Ислямската република, националният отбор на Иран започна да преживява наистина това бурно световно първенство. Докато аятоласите са на път да подпишат мир с Доналд Тръмп, селекционерът Галенои и капитанът Мехди Тареми видяха отблизо гигантските размери на врага: те пристигнаха в сърцевината на огромния стадион „СоФи“ за пресконференцията с батальон от репортери, дошли от цял свят, но не и от собствената им страна, защото визите за двадесетината журналисти, акредитирани от ФИФА, в крайна сметка не пристигнаха. Галенои пожела да започне по своя инициатива с прокламация.

„Много съм щастлив да представлявам великата, горда и силна нация на Иран. Надявам се футболът да носи радост и забавление и да сближава култури и народи. Надявам се Световното първенство да премине добре, въпреки проблемите с пътуването, които имахме. И се надявам те да не повлияят на качеството на играта ни“.

Същият, нелесен, дипломатичен опит, когато беше попитан дали се чувства разочарован от ФИФА или от правителството на САЩ. „Разбира се, имахме трудности и не разполагахме с достатъчно време да се адаптираме, но знам, че моите играчи са много решени да покажат най-високото ниво. Подготовката ни не беше идеална. Лагерът ни беше променен два пъти: първоначално трябваше да отидем в САЩ, после се преместихме в Мексико. Всъщност, искам да благодаря на мексиканския народ. Свикнали сме да превръщаме трудностите в възможности. Не мислим за нищо друго, освен за радостта, която футболът може да донесе“.

Едно от най-често повтаряните технически обвинения се отнася до изключването на Сардар Азмун, най-талантливият играч в отбора, „виновен“ за противопоставяне на властта, и по този въпрос Галенои също се защити: „Той направи много за националния отбор, но сега не е с нас, такъв е футболът, дори шампион като Неймар беше изключен за дълго време от своя отбор“. 

Очаква се поне 35 000 иранци, развяващи забраненото от аятоласите знаме, да протестират около стадион „СоФи“, ако не и в околностите на хотела. Лос Анджелис е най-големият център на иранската диаспора и не всички ще подкрепят националния отбор на правителството. За тях говориха както треньорът, така и капитанът.

„Ние играем за всички иранци, както за тези, които живеят в страната, така и за тези, които са извън нея“, казаха те в един глас. Бившият играч на Интер, от друга страна, беше по-остър по отношение на ограниченията, които съпътстваха това Световно първенство: „Не само Иран беше засегнат от тези проблеми; и други, включително съдиите, бяха засегнати. Усетих напрежението от момента, в който пристигнах. Очевидно не преживявам същото прекрасно преживяване като на предишните световни първенства. Така че да, имахме трудности, но дори преди пристигането ни хората не изпитваха същия ентусиазъм в очакване на такова събитие. Този вид напрежение подкопава тази радост и подкопава и посланието, което ФИФА и нашият народ искат да предадат, а именно, че футболът носи мир. Това е, което усетих…“

Оттук идва и заключението, което ще остане за поколенията. „Това Световно първенство можеше да предложи по-добра атмосфера от тази, която има, но се надявам, че в бъдеще ситуацията ще се подобри за всички фенове, присъстващи на Световното, независимо от отбора, който подкрепят“.

По-късно същия калифорнийски следобед целият отбор проведе тренировка на друго място: в Карсън Спортс Парк, дома на ЛА Галакси, разположен в южната част на безкрайния метрополис, между Лос Анджелис и Лонг Бийч. Старият дом, който някога беше на Бекъм и Ибрахимович, и точно тук вече се видяха много знамена от периода преди ислямската революция от 1979 г., тези със символа на лъва и слънцето, скъпи на всички деца на иранската диаспора, верни на старата монархия и противопоставящи се на Ислямската република. Не случайно в околностите на Уестууд се намира прочутият Терангелес, кварталът, където се концентрира една от най-големите ирански общности извън страната, създадена от изгнаниците след завземането на властта от аятоласите в Техеран.

Невероятно, но от другата страна на улицата, където демонстрираха тези със стария флаг на шаха на Персия, в знак на предизвикателство се настаниха няколко души с настоящия флаг, с Аллах в центъра на мястото на лъва и слънцето: точно това ще бъде официалното знаме по време на мача. Напрежението се покачи над критичните нива и сблъсъкът беше предотвратен само благодарение на многобройните полицаи. В крайна сметка, на няколко часа преди мача, арената на конфликта се премести върху този аспект: предметът на спора вече не са визите, а знамената на противопоставящите се две части на Иран. За местната общност наличието на националния отбор в родния град всъщност разпалва чувства, изважда на показ различия и противоречия: някои ирано-американци продължават да подкрепят Тийм Мели, други ще бойкотират и ще протестират извън и вътре в стадиона, с риск сцени като тези пред Карсън Спортс Парк да се повторят, може би с по-тежки последствия.

Федерацията в Техеран обаче поиска да се попречи на влизането в "СоФи" на знамена и лозунги, считани за враждебни, и дори заплашва да напусне терена. ФИФА официално прие това искане, като счете, че използването им попада сред политическите материали, забранени от стадионните правила, но кой знае какво може да се случи при проверките. Да не говорим за правния аспект, с изненада зад ъгъла: футболната федерация може да бъде принудена да позволи въпреки всичко влизането на предиреволюционните ирански знамена на раздора на мача срещу Нова Зеландия след дело, заведено в Калифорния от Institute for Voices of Liberty, което твърди, че самата забрана нарушава свободата на изразяване. Изслушването по искането за отмяна на забраната е насрочено за понеделник сутринта по американско време, около шест часа преди отварянето на вратите на стадион „СоФи“, предвидено за 15:00 часа местно време, докато началният удар на мача е насрочен за 18:00 часа (4:00 часа сутринта българско време). Сигурно е, че ако съдията издаде временна заповед, знамената ще бъдат допуснати масово, което ще създаде наистина непредсказуема атмосфера по време на мача.