Точно преди 40 години гениалният Диего Марадона създаде два от най-обсъжданите и най-великите моменти в историята на световните първенства.

На 22 юни 1986 година футболният свят стана свидетел на спектакъл, който и до днес предизвиква спорове, възхищение и емоции. В четвъртфинала на Мондиал 1986 в Мексико Аржентина победи Англия с 2:1, а и двете попадения бяха дело на един човек – Диего Армандо Марадона.

Едното остана в историята като „Ръката на Бога“, а другото бе определено за Гол на века.

Сблъсъкът между Аржентина и Англия далеч не беше просто четвъртфинал. Само четири години по-рано двете държави бяха въвлечени във войната за Фолклендските (Малвинските) острови – конфликт, оставил дълбоки рани и от двете страни.

„Имаше усещане, че ще играем още една война, но на футболния терен“, спомняше си по-късно Марадона. След предпазливо първо полувреме двубоят избухна след почивката.

В 51-вата минута Марадона комбинира с Хорхе Валдано, а след намеса на английската защита топката полетя към вратаря Питър Шилтън. Аржентинецът и английският страж скочиха едновременно, но въпреки близо 20-сантиметровата разлика във височината именно Марадона пръв стигна до топката.

Повторенията показаха истината – той я насочи в мрежата с лявата си ръка. Тунизийският съдия Али Бин Насер обаче зачете попадението, а протестите на англичаните останаха без резултат.

Години по-късно самият Марадона призна: „Каква „Ръка на Бога“? Това беше ръката на Диего. Знаех, че съм играл с ръка, но всичко се случи толкова бързо, че съдиите не видяха.“

свързани статии

Питър Шилтън никога не му прости. „Няма да му подам ръка, докато не се извини за най-голямата измама, на която станахме жертва аз, националният ни отбор и цялата ни страна“, заяви легендарният английски вратар.

Страничният съдия Богдан Дочев никога повече не свири мач. Англичаните бяха бесни и не можеха да проумеят как съдийската бригада е пропуснала толкова очевидно нарушение. Главният рефер на двубоя, тунизиецът Али бин Насер, по-късно твърдеше, че изобщо не е видял как Диего Марадона е вкарал попадението.

Неговият помощник на тъчлинията – българинът Богдан Дочев, обаче се е намирал в далеч по-добра позиция. И именно Дочев е най-голямата жертва на това престъпление. 

„Веднага усетих, че има нещо нередно. По онова време обаче ФИФА не позволяваше на страничните съдии да влияят върху решенията на главния арбитър“, разказва Дочев години по-късно. След Мондиал '86 българинът повече не получава назначения на големи международни турнири.

„Животът ми беше съсипан. Марадона беше брилянтен футболист, но не и добър човек. Той не беше нисък само на ръст, а и като човешки качества“, заявява разочаровано Дочев.

Само четири минути по-късно Марадона сътвори шедьовър, който го направи безсмъртен. Аржентинската десетка получи топката в централния кръг, премина покрай няколко английски футболисти, набра скорост, преодоля защитници и вратаря Шилтън, след което изпрати топката в празната врата. За едва 11 секунди Марадона измина около 60 метра и елиминира шестима съперници, включително вратаря.

„Това беше голът на живота ми“, признава Марадона. Защитникът Тери Фенуик, една от жертвите в знаменития рейд, години след това призна: „Първият гол ме ядосваше дълго време, но вторият беше доказателство за неговия невероятен талант. Просто ни унищожи.“ До края на мача Англия върна едно попадение чрез Гари Линекер, но Аржентина удържа победата с 2:1 и се класира за полуфиналите.

Там Марадона отново блесна с два гола срещу Белгия за успех с 2:0, а във финала срещу Западна Германия асистира за победния гол на Хорхе Буручага при драматичния успех с 3:2.

Така Аржентина спечели световната титла, а Марадона завинаги затвърди статута си на футболен Господ. След мача английският полузащитник Стив Ходж размени фланелката си с Марадона – решение, което някои от съотборниците му не одобриха.

„Ако знаехме тогава, че я е взел, вероятно щяхме да я разкъсаме на хиляда парчета“, призна по-късно Шилтън. През 2022 година именно тази легендарна фланелка беше продадена на търг за 9,28 милиона долара.

През 2002 г. феновете на ФИФА избраха второто попадение на Марадона срещу Англия за най-великия гол в историята на световните първенства.

Дори Глен Ходъл, който беше сред потърпевшите в онази вечер в Мексико Сити, не криеше възхищението си: „За мен Марадона беше по-велик от Пеле. Вторият му гол срещу нас го доказа.“

Четири десетилетия по-късно спорът около „Ръката на Бога“ продължава. Но едно е безспорно – на 22 юни 1986 г. светът видя най-пълното въплъщение на футболния гений. В рамките на четири минути Диего Марадона показа едновременно най-противоречивото и най-гениалното лице на играта.

Материал на БГНЕС