Великани от два различни свята

Тенисът е от онези спортове, които дават възможност да се изградят незабравими съперничества. Това е така, тъй като от двете страни на мрежата застават личности, които търсят начин да победят не просто съперника отсреща, а и неговата същност. И сухата статистика не може да обясни това явление. Понякога цифрите сочат в една посока, на победата гледа в друга. Въпрос на възприятие.

Именно такъв е и случаят между Пийт Сампрас и Андре Агаси. Наглед тук съперничество не би трябвало да има. До голяма степен данните сочат в една посока – към Сладкия Пийт. Повече титли от Шлема, повече спечелени общо турнири, повече победи в преките сблъсъци и повече любов от страна на отбраната тенис публика. Но спортът затова е толкова пленителен, защото понякога нещата не опират до статистика, а излизат извън нормите и пределите. Бунтарят Агаси доказва това. И макар да отстъпва по показатели на своя голям съперник, той остава негов достоен опонент, а според някои е и далеч по-успешен.

Битката между Сампрас и Агаси забива дълбоки корени в историята на тениса, но и на глобалния спорт като цяло. Две абсолютни противоположности, не само като начин на игра, но и като възприятие на живота и поведение на и извън корта. Пийт спечели любовта на феновете на тениса, но Андре бе този, който плени хората извън консервативния спорт. Защото всъщност нямаше сила, която да го затвори в кутията на аристократите. Той просто не принадлежеше на това общество. И ако Сампрас печелеше на корта с изчистен стил, ясна стратегия и точен мерник, то Агаси трупаше активи с различно поведение, контриращи удари и екстравагантност. Но най-важното от всичко – и двамата бяха големи шампиони. И не позволиха да останат в сянката на другия, без значение от цената, която трябваше да платят.

Всъщност Сладкия Пийт бе идеалният пример за тенисист, който може да бъде изучаван от учебниците. Няма да е лъжа, ако кажем, че стилът на Роджър Федерер до голяма степен е заимстван от този на Сампрас, макар впоследствие подобрен и ученикът да надмина учителя. Американецът с гръцки корени следваше модела сервис мрежа, като го модифицираше, когато ставаше въпрос за игра на твърди кортове. Той бе достатъчно стабилен от основната линия, но при всяка удобна възможност предпочиташе да се втурва в атака.

От своя страна Агаси бе човекът, който заставаше в задната част на корта и едва ли не само къса топка от противника можеше да го накара да тръгне напред. Той разви този стил в годините, предвид по-ниския си ръст, макар в ранна възраст да обичаше да играе по-близо до т-то. Сечените топки, контриращият стил, неуморното тичане в двете посоки пък са нещо, което Рафа Надал успя да си модифицира и също да доразвие до съвършенство.

Така двата различни модела на игра паснаха идеално, за да се говори за голямо съперничество. Още повече че то започва още от ранна възраст по кортовете за юноши. Но не се ограничава само до терена и чистия спорт. Защото, както Агаси признава в биографията си, той буквално мрази Сампрас. Просто защото мрази тениса, или поне го ненавижда в периода между 14 и 30 години. А Пийт е всичко, което този спорт олицетворява – сдържан, плавен, координиран, без да оставя емоциите да владеят поведението му. Отговаря на всички порядки на аристократите, към които Андре изпитва сериозна ненавист, насаждана му през годините от баща му Кърк.

И така съвсем логично се ражда едно от най-паметните съперничества. Бунтарят Агаси е залюбен от онази част от тълпата, която също като него не иска да се примири с порядките и да прекланя глава пред имащите. Това води до оформяне на двата фронта. Едните подкрепят Сампрас не толкова заради харизмата му, а защото той се държи като част от тях. Освен това е и големият победител в онзи период на 90-те години. 14 титли от Шлема и 20 победи от 34 мача срещу Агаси са достатъчен показател, за да може отбраната публика на тениса да възхвалява Сладкия Пийт. Андре обаче не остава длъжен на своя голям противник и подобно на него успява да привлече своята аудитория не просто с цирковите си маниери, а и с уменията на корта. Той печели по-рядко и по-малко, но пък го прави с разнообразен стил, което му позволява да стига до успехи на различни настилки. И да грабне онова, което Сампрас така и не успява – трофея на Ролан Гарос, както и златен олимпийски медал.

Така че, ако питате кой е по-добрият, никога няма да срещнете категорично мнение. От едната страна ще бъдат привържениците на чистия, доминиращ тенис и сдържано поведение, които олицетворяват този спорт. От друга пък ще са любителите на адреналина, на високата скорост и бунта в статуквото. Тези, които застават зад Агаси. Всъщност, ако някой харесва единия, то неизменно недолюбва другия. Просто така бяха изградени нравите в онзи период от ерата на американския тенис, който доминираше над всички останали.

А това, което ги прави големи личности? Извън спортните им успехи е фактът, че след края на кариерите си те признаха, че другият ги е издигнал на по-високо ниво. И дори в момента често организират благотворителни събития, без това да се афишира по медиите. Като истински хора, а не просто някакви спортисти, ограничили се до това си звание, без да търпят развитие в личностен план.

ТОВА Е ПИЙТ САМПРАС

Роден на: 12.08.1971 г. във Вашингтон, САЩ
Ръст: 185 см
Играе професионално от 1988 до 2002
Общо мачове на сингъл: 984
Победи: 762
Поражения: 222
Спечелени турнири: 64
Шампион от Australian Open: 1994, 1997
1/2-финалист от Ролан Гарос: 1996
Шампион от Уимбълдън: 1993, 1994, 1995, 1997, 1998, 1999, 2000
Шампион от US Open: 1990, 1993, 1995, 1996, 2002
Шампион от Финалите на АТР: 1991, 1994, 1996, 1997, 1999
Носител на купа „Дейвис“: 1992, 1995
Член на Залата на славата: 2007
Спечелени пари от наградни фондове: $43 280 489

ТОВА Е АНДРЕ АГАСИ

Роден на: 29.04.1970 г. в Лас Вегас, САЩ
Ръст: 180 см
Играе професионално от 1986 до 2006
Общо мачове на сингъл: 1144
Победи: 870
Поражения: 274
Спечелени турнири: 60
Шампион от Australian Open: 1995, 2000, 2001, 2003
Шампион от Ролан Гарос: 1999
Шампион от Уимбълдън: 1992
Шампион от US Open: 1994, 1999
Шампион от Финалите на АТР: 1990
Олимпийски шампион: 1996
Носител на купа „Дейвис“: 1990, 1992, 1995
Член на Залата на славата: 2011
Спечелени пари от наградни фондове: $31 152 975
Треньорска кариера
Новак Джокович (2017-18)
Григор Димитров (2018-?)