Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме нов материал на Иво Тонков, който пише за драматичната победа на ЦСКА над Славия.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Секунди до края на полувремето - гол! Секунди до последния съдийски сигнал - гол! Дежа вю?

Не, просто Мауридес. Някои го наричат Звяра, а той за кратко време се оказа новият любимец на публиката на ЦСКА и новият терминатор, заради който почти никой вече не споменава името на Каранга.

Тоя пич Мауридес, ако продължава така, още на полусезона ще задмине най-резултатния чужденец в историята на ЦСКА! Гаранция. Просто гледайте.

Нови два гола, и двата с глава. И човек почва да се чуди трябва ли да играе и с крака, защото ако го направи, то сигурно ще вкарва по 3-4 на мач.

И с последното попадение, оказало се победно срещу Славия (2:1), аз специално се върнах към онзи гол на Пламен Крачунов в добавеното време срещу Левски. И тогава, и сега, попаденията паднаха във вратата към Сектор "Г", но на два различни стадиона. Но и двата с цената на победата!

Помня още онзи момент, в който бликнаха сълзите ми, когато Крачунов заби топката под гредата в последните секунди. Ще помня и днешния, когато Орландо Морера казваше на няколко пъти след 80-та минута: "Айде бе, искам да пусна музиката!", визирайки онзи фрагмент от песента на Бока Хуниорс (каква ирония, а!), която се пуска на "Армията" след гол на ЦСКА. А аз бях забил химикалката в листа със стартовия състав и бях написал 2:1. Но без да знам в коя минута, без да знам кой ще вкара...

Бях убеден, бях уверен - така, както бях писал преди дни за онази увереност, обзела феновете на ЦСКА преди мачовете в евротурнирите. Часът е 1 след полунощ, а емоциите са все още нестихващи. Коментари във форуми и социални мрежи, изказвания след мача, че това не е ЦСКА и с тази игра армейците нямат шанс да станат шампиони.

Не бе, пичове, имат шанс и ще станат! Златомир Загорчич бесен, почти с пяна на устата, а уж уравновесен изглежда. И винаги е бил такъв, дори и след финала за Купата през май. Явно нещо на Заги му убягват уроците от книгите на някои от големите треньори в световния футбол - тези мачове печелят титлите! Никой няма нужда от загубени точки, никой няма нужда от драми, които променят треакторията на пулса на сърцето...

Да, ЦСКА си пати в последните сезони от такива тъпотии - наказания, пропуснати положения, тъпи голове, безидейност, меланхолия, ако щете. Да, но този път нещата са различни - борбеност, настроение, владеене на инициативата, креативност и живец край тъча, ако щете.

Ако щете...

Ако щете, но ми се струва, че в четвъртък феновете на ЦСКА трябва да изживеят отново онзи момент, в който армейците детронираха Парма - мъдра игра, премерени действия на терена, поглед върху терена и... късмет. Без късмет нищо не става и това го знаем всички.

Преди сблъсъците с италианците, у нас се публикува анализ, озаглавен "Парма - отбор на точна сметка". И там беше описано подборно как Пармалатите печелят с резултатите, които са им нужни, как го правят с прагматизъм. Е, сега това виждам от ЦСКА и се надявам да продължи, а сметката на Нестор Ел Маестро да излезе вярна. Колкото и някои да се нервират, колкото и куфарчета с банкноти да летят по магистралите към нечии съблекални, колкото и реферите да се облажват типично по попски с нечии подаяния...

Това, е пичове! Ако щете...

Материал на Иво Тонков