свързани статии

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме нов материал на Петко Димитров, който прави ретроспекция на кариерата на легендата Франческо Тоти.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Редица талантливи футболисти се превръщат в легенди. Символи за подражание. Богове в сърцата и душите на феновете, чиито отбори представляват. Големите герои на спорта за неутралните наблюдатели и злодеите, сочени унизително с пръст, от вражеските агитки. Към която и от категориите да спадат пристрастията, техните имена остават в историята, като онези, които допринасят за магията на най-великата игра в света. 

Един от тези играчи остана запомнен с нещо повече. Освен с отличните си качества, спиращи дъха изпълнения и редица паметни голове, Франческо Тоти бе верен до край на червено-жълтата фланелка на Рома. Преминавайки през юношеската формация, той прекарва цялата си професионална спортна кариера в клуба на сърцето си. Капитанът и талисман на „вълците“ допринесе за едно скудето през сезон 2000/2001 г., две купи на страната през 2006/2007 и 2007/2008 г. и две суперкупи от 2001 и 2007 г. С националната фланелка стъпи на световния връх през 2006 г., когато страната спечели Мондиала в Германия. 

Сред най-престижните индивидуални отличия са за най-добър млад играч в първенството през 1999 г. На Евро 2000 с фланелката на „адзурите“ е избран за играч на мача във финалът срещу Франция и е включен в идеалния отбор на турнира. Пет пъти печели приза за футболист на годината в Италия: 2000, 2001, 2003, 2004 и 2007 г., включен в класацията на Пеле за 125-те „най-велики живи футболисти“.

Два пъти е носител на приза „гол на годината“ в Серия „А“. При първия през 2005 г. в мача Интер – Рома, игран на 26 Октомври, десетката на гостите напредва с топка от централната линия на игрището, финтира Камбиасо, след което неудържимо се впуска в празното пространство, където току пред дъгата на наказателното поле копва елегантно топката, прехвърляйки Жулио Сезар. Вторият призов шедьовър е отново при гостуване, този път срещу Сампдория година по-късно, когато играчът на „вълците“ получава диагонален пас по въздух от Симоне Перота и от невъзможен ъгъл забива кълбото в далечния край на вратата зад Джанлука Берти.

Включен е в идеалния отбор на Световното първенство в Германия през 2006. През сезон 2006/2007, Тоти е голмайстор на Серия „А“ с 26 гола на сметката си. Същата година, звездата е носител на трофея „Златна обувка“. Също така той е увековечен със „Златен крак“ през 2010 г. за спортни постижения. През 2013 г. получава награда „капитан на капитаните“.

Франческо Тоти е роден в Рим (Италия) на 27 септември 1976 г. Като малък се възхищава на бившия капитан на „джалоросите“ Джузепе Джанини. След като минава през формациите на няколко ниско разрядни тима, през 1988 г. Аридо Браида прави неуспешен опит да привлече младежа в Милан. От 1989 до 1992 г., Тоти е юноша на Рома. На 28 март 1993 г., Тоти прави своя професионален дебют за Рома на 16 годишна възраст в мача срещу Бреша от Серия „А“ на стадион „Марио Ригамонти“.

Тогавашният треньор на „вълците“, Вуядин Бошков пуска играча в края на втората част. Когато в клуба за треньор е назначен Карло Мацоне, Тоти получава повече изяви на терена. На 4 Септември 1994 г., той бележи първия си гол с жълто-червената фланелка. Това се случва в мач от първия ден на сезона у дома срещу Фоджа. Фабио Петруци центрира висока топка от левия фланг напред към наказателното поле на гостите. Даниел Фонсека я сваля с глава към нахлуващия от втора позиция Франческо, който безпощадно забива топката в долния ъгъл на стража на гостите Франческо Манчини. Година по-късно Тоти записва редовни участия в първия състав.

Под ръководството на Зденек Земан, играчът израства значително като футболист. В първия сезон при чехът (1997/1998), той бележи общо 13 гола. Отдадеността му носи фланелката с номер 10. Макар да не е повикан в групата за световното първенство във Франция през 1998 г. от Чезаре Малдини, футболистът получава най-висока оценка за цялостно представяне през отминалия сезон, печелейки приза „златен Герин“, присъден от журналистите на няколко топ издания в страната.

На 31 октомври 1998 г., Франческо Тоти официално става капитан на Рома, когато е едва на 22 години. На 29 Ноември 1998 г., Тоти вкарва изравнителен гол за 3:3 срещу градския съперник Лацио. Това е неговият първи гол във „Вечното дерби“. Попадението пада в 81-та минута. Марко Делвекио се преборва за една топка срещу Фернандо Коуто на границата на наказателното поле и пуска пас към десетката, който майсторски прехвърля Маркеджани.       

През юни 1999 г., Фабио Капело заменя Земан на поста старши треньор. Капело налага формация на игра във вариант 3-4-1-2, в която капитанът на „вълците“ заема позицията зад двамата нападатели. Целта на тогавашния президент Франко Сенси, е тимът да се възползва от големия потенциал и да стане шампион на Италия за пръв път от 1983 г. В началото на сезон 2000/2001 в клуба е привлечен аржентинският голаджия Габриел Омар Батистута, който заедно с Тоти и Делвекио оформят внушителен атакуващ тризъбец, чрез него целта е изпълнена в края на същия сезон. На 19 Август 2001 г., Рома печели суперкупата на Италия в откриващ мач за сезона срещу носителя на купата Фиорентина. Десетката бележи третия гол за класическия успех с 3:0. 

Първия си хеттрик Тоти бележи срещу Бреша на стадион „Марио Ригамонти“ на 30 Септември 2002 г. Вторият от трите гола е след перфектно изпълнен пряк свободен удар. На 30 Октомври същата година, Рома постигна престижен успех в груповата фаза на Шампионската лига срещу Реал Мадрид на „Бернабеу“ с 1:0. Голът в срещата е дело именно на капитана на „вълците“. Сезон 2002/2003 се оказва неуспешен за клуба, който завършва 8-ми. Във финала за купата на Италия, Тоти вкара три пъти на Милан в двете срещи и трите пъти от пряк свободни удари, но въпреки това отборът на Капело губи с общ резултат 3:6. През следващия сезон, Тоти се отчете с 20 попадения, но те не стигнаха за да може Рома да спечели скудето и тимът завърши втори, след Милан.

Един от специалните моменти за идола на „курва суд“ през следващия сезон бе в мача от пети кръг на шампионата у дома срещу Интер, където Тоти отбеляза своя гол номер 100 и то по какъв начин… след перфектно изпълнен пряк свободен удар от далечна дистанция, който направи безпомощен не кой да е, а самия Франческо Толдо. През 2006, Франческо Тоти бе изправен пред риска да пропусне световната купа в Германия, поради контузия в мач срещу Емполи на 19 Февруари. Въпреки това той се възстанови за първенството, където в мача срещу Австралия реализира отсъдената дузпа за да прати тима си на ¼ финал срещу Украйна.

Сезон 2006/2007 бе личен връх за капитана на Рома, след като Тоти стана голмайстор на Серия „А“ с 26 гола, реализирайки общо 50 попадения в рамките на цялата кампания. Съвсем логично на 17 Юни 2007, Тоти получи „златната обувка“ за най-добър европейски реализатор. Същият сезон „вълците“ завоюваха купата на Италия. Първата от общо двете за клуба в кариерата на Тоти. На финала бе победен Интер с общ резултат 7:4. Десетката се разписа в първата среща след само 50 секунди игра.   

На 19 Август 2007, Тоти носи успеха в суперкупата на Италия срещу Интер с 1:0. Идният сезон „джалоросите“ отново печелят купата на страната. Именно в този турнир срещу Торино на 18 Януари 2008 г., при победата с 4:0, Тоти вкарва гол номер 200 за клуба. На 24 Февруари в мача срещу Фиорентина, Тоти записва 386 мача с екипа на Рома, с което се изравнява с друга легенда на „вълците“ Джакомо Лоси. Рекордът пада в следващия мач на 27 Февруари срещу Интер. На 19 Април същата година, Тоти претърпява контузия на дясното коляно в мач срещу Ливорно. Играчът не взема участие във финала за купата на Италия на 24 Май срещу Интер, но все пак именно той вдига трофея, превръщайки се в най-успешният капитан на Рома. На 8 Ноември в мач срещу Болоня, Тоти записва участие номер 400 в Серия „А“.

През сезон 2009/2010, Тоти отбелязва два хеттрика в евротурнирите. Срещу Гент при победа като гост със 7:1 в трети квалификационен кръг на Лига Европа и в плейофния кръг срещу Кошице, при нов успех със 7:1. Същият сезон Рома бе близо до нова титла в Серия „А“, но изпусна инициативата в самия край на сезона след домакинска загуба от Сампдория три кръга преди края на кампанията. В същото време Тоти имаше търкания с тогавашния треньор на Рома, Клаудио Раниери, относно ограничените си изяви.

След назначаването на бившия съотборник на Тоти, Винченцо Монтела за треньор, капитанът се връща към добрите си изяви. На 3 Март, Тоти е избран за най-добър италиански играч в анкета на „Газета дело Спорт“. На 20 март, той става общо шестия играч с 200 и повече гола в Серия „А“, вкарвайки два пъти срещу Фиорентина за бройка от 201 попадения.

При назначаването на Луис Енрике за треньор, Тоти играе творческа роля на атакуващ халф. На 21 Януари 2012 г., Тоти бележи два ранни гола при домакинската победа с 5:1 срещу тима на Чезена. С това си постижение, той достига бройка от 211 гола, което го прави играча с най-много голове за един клуб в Серия „А“. На 3 Март 2013 в мача срещу Дженоа, Тоти бележи своя гол номер 225, с което еднолично става вторият най-добър реализатор в Серия „А“. На 2 Април 2014 г., Тоти бележи гол номер 20 срещу Парма. Личен рекорд срещу клуб от елита.

На 30 септември 2014 г., три дни след своя 38-ми рожден ден, Тоти поставя нов рекорд, бележейки срещу Манчестър Сити в Шампионската лига, с което става най-възрастният реализатор на състезанието. Следващия сезон той подобрява личното си постижение, отбелязвайки на 38 години и 59 дни срещу московския ЦСКА от пряк свободен удар. На 11 януари 2015 г., Тоти бележи два гола срещу Лацио, което го изравнява на върха с 11 попадения, заедно с Дино да Коста и го прави най-добрия реализатор на ниво Серия „А“ в римското дерби.

На 20 септември 2015 г., Тоти бележи гол номер 300 с червено-жълтата фланелка в домакинската среща срещу Сасуоло. На 20 април 2016 г., Тоти подобрява рекорда за най-добър реализатор от дузпи с общо 69 попадения от бялата точка, изпреварвайки Роберто Баджо. На 8 Май същата година в домакинството на Киево влиза като резерва за да запише мач номер 600 с клуба. В последния сезон за Рома (2016/2017), Тоти оформи бройка от 250 попадения в Серия „А“ срещу Торино на 25 септември от дузпа. Също така записа мач номер 100 в евротурнирите срещу Австрия Виена в среща от Лига Европа на 20 Октомври 2016 г. 

Голямото сбогуване дойде в последния кръг на сезона у дома срещу Дженоа на 28 май, където капитанът влезе в началото на втората част за да обере овациите на препълнените трибуни на „Олимпико“. Онзи следобед завърши подобаващо с успех 3:2. Последва трогателно сбогуване с тифозите, които не скриха сълзите и емоциите си, виждайки края на една ера, не само като сантиментална стойност през всички тези години, но и като преданост от страна на „принца на Рим“, който остана верен до край на червено-жълтата идея на „Вечният град“.

Ера, която едва ли скоро ще можем да видим отново в този романтичен вариант на преданост. До тогава остава споменът за легендарната десетка на „вълците“, чийто втори дом винаги ще бъде трибуна „курва суд“.

Петко Димитров, специално за Gol.bg