Още по темата

 

Три мига. Три инцидента, които Анди Робъртсън дисектира, докато седим заедно в офиса в Мелууд. Три неща, които феновете на Ливърпул обожават. Три неща, които той разглежда с гордост, но и с известна доза съжаление. Три обяснения, които ви казват много за това, което трябва да знаете за него. И за невероятния дух, движещ напред невероятния екип на Юрген Клоп.

Първи момент - последната минута на първото полувреме на финала на Клубния мондиал в Доха, няколко дни преди Коледа. Садио Мане става все по-изнервен от начина, по който Фламенго действа срещу него, особено Рафиня. Десният защитник на бразилците бе пожален и не получи червен картон за нарушение срещу сенегалеца, който се нахвърля на своя опонент. Камерите и звуковите системи улавят думите на Робъртсън към Мане: "Садио, спокойно, аз ще се оправя с него". 7 минути след почивката Рафиня е на земята след действие на Анди.

Феновете на Ливърпул го обичат, обожават го безрезервно. Харесват начина, по който оставя всичко от себе си на терена. Обичат цялостното му отношение, както и способностите. Влюбени са в неговата енергия и безкористност, разкошния му ляв крак и головете, които създава. Те обожават откъде е дошъл, защото неговата пътека към върха не беше позлатена. Робъртсън трябваше да се пребори с отхвърляне от Селтик и да премине през Куинс Парк, Дънди Юнайтед и Хъл Сити.

Феновете го обичат, защото 25-годишният бек е един от тях и никога не забравя как е попаднал на "Анфийлд". Анди мрази, когато хората описват възхода му като приказка, защото зад всичко стои упоритата работа. Робъртсън обича света, който остави зад себе си. Той дори работеше с усмивка в магазина M&S в Глазгоу. Ето защо по време на неотдавнашната зимна пауза Анди не замина за Дубай или Малдивите, а се върна в Глазгоу. Но защо? 

"Нямаше да е добре, ако се върна с топлинен удар. Така че направих услуга на всички. Хората казват, че моята история е приказка, защото съм бил в миналото работник в M&S. Малко пренебрежително е, замислете се колко хиляди хора се трудят здраво в тези супермаркети. Разбира се, че сега съм по-добре платен. По-щастлив ли съм да играя футбол, отколкото да бачкам в магазина? Да, разбира се, но дори животът ми да беше друг, щях да съм същият човек, който съм днес. Парите не ми носят щастие, но от малък мечтата ми е била да стана футболист. Държах на това, дори когато бях в трета дивизия на Шотландия с Куинс Парк. Хората ми се смееха, когато ме питаха с какво се занимавам. И когато това стана реалност, съм щастлив. Забравете парите и всичко останало".

Феновете на Ливърпул го обичат и заради това. Харесват го и заради виелицата от асистенции и центрирания. Обожават го заради неговата решителност и радостта му от играта. Обичат го и заради "Садио, спокойно, аз ще се оправя с него". Робъртсън не иска да бъде запомнен като подъл човек, той не е такъв. Но смята, че инцидентът с Рафиня ни казва много неща за духа на този отбор на Ливърпул, който е в основата на тяхната неунищожимост.

"Знам как да се справя със Садио. Тогава се опитвах да го успокоя. Той лесно се засяга. Правя това, което е най-добре за моя тим. А това, че имам Мане отляво на мен, е най-доброто за отбора. За съжаление камерата улови какво му казах. Аз не съм такъв играч, но ако трябва да защитя съотборник, ще го сторя. Ние сме семейство и всички се подкрепяме. Така е във всеки добър екип. Като стария отбор на Юнайтед, попитайте Рой Кийн. Всички в Ливърпул сме като братя, помагаме си и се защитаваме. Не искам хората да ме запомнят с инцидента с Рафиня. Надявам се, като приключа с футбола, да ме помнят като играч с важна роля в голям отбор".

Вторият момент - първото полувреме на дербито на Мърсисайд на 4 декември, което Ливърпул спечели с 5:2. Младият халф на Евертън Том Дейвис получава топката на границата на наказателното поле, а Робъртсън се блъска в него и двамата падат на земята. Лакътят на Анди спира в главата на халфа на карамелите. "Мисля, че Робъртсън много добре знаеше какво прави", казва телевизионният коментатор. Феновете на Ливърпул го обичат и заради това. Той е играч, който никога няма да отстъпи. Дейвис става и се нахвърля върху него, а Анди се взира в него и му се смее в очите. Моментът беше повторен милион пъти.

"На видеото изглеждаше по-зле. Това беше инцидент, паднах върху него и го ударих. Просто се опитах да го разсмея. Не знаех за какво се дразни, но когато изгледах записа, разбрах, че аз също щях да се нервирам. Но начинът, по който хората използват този момент, за да кажат, че съм злобен играч, не ми харесва. Като защитник понякога трябва да действаш на ръба, нужно е да правиш цинични нарушения. Погледнете статистиката ми, откакто съм в Ливърпул. Този сезон имам един или два жълти картона".

Третият момент - първата минута от чудото на "Анфилд" миналия май, когато Ливърпул надви Барселона с 4:0 и компенсира изоставането си от 0:3 в първия мач от полуфиналите в Шампионската лига. Лионел Меси спринтира, а Фабиньо и Робъртсън го спират на границата на наказателното поле. Играта продължава, а аржентинецът лежи на тревата. Анди тича в посока на играта, но след това спира за миг. Поставя двете си ръце на гърба на Меси и продължава. Лео вдига поглед, а цялото му лице е изцапано в кръв. Феновете на Ливърпул го обичат и за това, защо е изявление за намерение. Обожават го заради дързостта и този начален момент, който е символ на предстоящата вихрушка и невероятния обрат.

"Когато погледна назад, не съжалявам за нищо, защото всичко е опит. Но точно за този инцидент с Меси имам леки угризения. Не ми хареса гледката, защото го направих на най-добрия играч в света. Но съжалявам, не съм такава личност. Просто в онази нощ се случиха много неща. Феновете ревяха, а ти се носиш на вълната на емоциите. Бяхме фокусирани и решителни от първата минута, но може би преминах границата на допустимото. Ливърпул е голям работен град, а ние правим абсолютно същото на терена - излизаме и демонстрираме усилен труд", казва Робъртсън.

Понякога в съвременната игра се създава усещането, че футболистите се дистанцират от привържениците. Това не е така с този отбор на Ливърпул. Червените се нуждаят вече максимум от 4 победи до края на сезона, за да спечелят титлата, която толкова дълго време се изплъзваше на клуба. Феновете вече пеят, че Ливърпул ще спечели лигата, но Робъртсън няма да го стори. Това не е в неговият стил. Преди седмица запалянко на мърсисайдци се е приближил до него в един супермаркет и го е попитал: "Ще спечелим лигата, нали?"

"Казах му: "Досега се справяме добре. Не исках да му давам много надежда. Вижте, ние сме отбор, който обича да печели мачове. Вярваме ли, че ще вземем титлата? Все още не. Едва когато надписът "Шампиони" се появи над главата ни като ореол".

 

Материал на вестник "Дейли мейл"
Превод на вестник "Тема спорт"