Легендата на Рома Даниеле Де Роси написа трогателно писмо преди последния си мач за "вълците".

Ветеранът напуска "Олимпико" след 18 години престой, през които изигра 458 срещи в Серия "А" и вкара 43 гола. С "вълците" той спечели две Купи на Италия и една Суперкупа.

Сега се очаква Де Роси да продължи кариерата си в САЩ или да спре с футбола, а днес от 16.00 часа ще бъде изпратен подобаващо. Тогава римляните приемат Парма и търсят задължителна победа, за да съхранят шансове за класиране в Шампионска лига през следващия сезон.

Вижте класирането в калчото

Писмото на Де Роси: 

Защо се усмихваш, момче?"
"Защото съм щастлив!"
"А защо си толкова щастлив?"
"Защото имам екип на Рома!"
"Не е ли менте?"
"Не! е И леля ми заши номерата"
"А ако ти кажа, че като пораснеш, ще носиш този екип повече от 600 пъти?"
"Ще кажа, че дори и един-единствен път ще ми бъде повече от достатъчен".

Гледам тази стара снимка и си давам сметка какъв щастливец съм. Късмет, който никога не съм приемал за даденост и едва ли някога ще успея да се отблагодаря. Това беше дълго и интересно пътуване, в което винаги движеща сила ми е била любовта. Сега искам да изкажа благодарността си. Когато казвам "Благодаря", за мен това не са празни думи, те са изпълнени със съдържание, защото зад тях стоят лица и хора, които срещнах по пътя си. 


Искам да благодаря на всички в Рома - семейство Сенси, президентът Джеймс Палота, всички жени и мъже, които работят и продължават да работят в Тригория. 

Треньорите, всички без изключения, които ме научиха на всичко. Лекарите и медицинския щаб, без които със сигурност щях да изиграя по-малко мачове. Съотборниците ми, които са моето семейство. Ще ми липсва това ежедневие. Благодаря на Бруно, който видя нещо в мен и ме доведе в школата на Рома.

Там срещнах приятели за цял живот. Благодаря и на Франческо (б.р. Тоти). Наследих капитанската лента от един брат, невероятен футболист, най-добрият, който е носил тази фланелка. Не всеки има късмета да играе редом до идола си 16 години. Сега аз с уважение ще предам лентата на Алесандро (б.р. Флоренци). Той също е мой брат, който е много достоен за тази чест.

Благодаря и на родителите си, че ме научиха на най-важните неща в живота - да се отнасям с хората така, както искам да се отнасят с мен и да помагам на хората в нужда Благодаря на хората в Остия, на семейството си - без вас щях да съм половин човек. Благодаря на всеки фен на Рома. Всички вие сте причината да избера този град и този живот отново и отново. Преди няколко години 26 май стана черна дата в нашата история. Аз също си мислех, че няма да мога да съм способен да се усмихнана този ден, но това се промени, след като видях татуировката на фен. Той беше написал "27 май и вятърът продължава да духа". 

Не знам името му, но знам, че животът ще продължи и на 27 май. Винаги съм усещал и чувствал вашата привързаност, но това, което ми показахте в последните няколко дни ме трогна дълбоко. Най-големият подарък, който може да ми направите сега е да загърбите болката и гнева и да подкрепим заедно единственото нещо, за което всички ни е грижа, единственото, което е преди всичко и всеки - Рома.

Никой няма да ви обича повече от мен.
До скоро,
Даниеле Де Роси".