Отдавна искам да изразя мислите си за националния ни отбор по футбол, но не съм предполагал, че точно победа срещу Португалия ще отприщи още по-силно това мое желание.

свързани статии

Победихме Кристиано Роналдо и компания насред Португалия! Каква страхотна победа! Уникално! Българи юнаци! Велик Владо Стоянов развенча Роналдо! Медиите в цял свят отразиха прекрасната победа на нашите. Браво, наистина браво, но тази победа ми е някак... с горчив привкус.

Да поговорим за играта. Абсолютна нула за пореден път. Дори ЦСКА във "В" група не създава толкова положения за гол, колкото имаха португалците срещу нас. Само липсата на късмет и феноменалния Владо Стоянов ни покриха на стадион "Д-р Мегаляеш Песоа". Футболистите ни трудно връзваха повече от 3-4 подавания, а положенията за гол, които създадохме....всъщност имаше ли такива?

Превърнали сме се във футболно джудже, което се радва на всяка точица, изкопчена някъде по света, пък било то и в приятелска среща. Примиренческо поведение от всички. От фенове, от футболисти, от ръководители, от треньори. Тази победа според мен може да се окаже "пирова", защото нашите излишно сега ще понапомпат мускулите, а феновете ще повишат очакванията и така до следващите квалификации, когато отново ще играем ролята на "тъпан".

Голът беше отбелязан от чужденец. Още нещо, което е твърде обезпокоително. Нямаме наши кадри, нямаме лидер, който да понесе отговорност, нямаме нищо. Последният път, когато се класирахме на голям форум, отново ключова роля имаха доста чужденци в отбора. За кой ли път се обяснява, че трябва да се обърне внимание на школите, на децата, на юношите. Пълна трагедия. Браво на Марселиньо, наистина класен играч. Още в дебюта си показа, че може да се разчита на него, но докога така? 

Спомням си, че и Албания изненада Португалия, като гост още в началото на квалификациите, а след това иберийците спечелиха всички свои срещи до края. Това показва, че в мачове, в които мотивацията на португалците не е на сто процента, те стават преодолим съперник. 

Ние пък по подобие на съботния мач победихме и Холандия в приятелска среща, но какво от това? Нито натрупахме самочуствие, нито затвърдихме добрите впечатления от онзи двубой. Тъкмо обратното. Не успяхме да се класираме на голям форум за пореден път и никой в цялата държава не иска да гледа този национален отбор. Сигурен съм, че ако не играхме срещу Португалия на Кристиано Роналдо, гледаемостта на този двубой щеше да е наполовина.

Идват нови квалификации, нови надежди, нови мечти и накрая пак ще гледаме световното по телевизията. Омагьосан кръг от който сякаш няма излизане. А следващият мач е близо. Поглеждаме и виждаме, че ще играем с Македония. Гордите ни съседи едва ли ще доминират, както Португалия. Тук ще се очаква ние да градим играта, ние да създаваме положенията и познайте какво ще се случи? Не искам да бъда лош пророк, но смятам, че още утре вечер крилата на момчетата ще бъдат отрязани и ще загубим срещата.

В крайна сметка, нали в контролите не е важен резултатът? Или това е така, само когато загубим? От ръководните фактори не чух и дума за играта, а само поздрави и суперлативи за момчетата. Ако бяхме загубили, всички знаем какво щяхме да чуем. Песен, която се повтаря до лудост.

Александър Линдарев, Gol.bg