Общоприето е, че големите компании в момента се интересуват най-вече от клубовете от Висшата лига, но бизнесмени от цял ​​свят активно гледат и към Серия А. Няма достатъчно английски клубове за всички кандидати, така че на Апенините вече има седем американски собственици. През септември Дженоа се присъедини към Милан, Фиорентина, Специя, Рома и Венеция в елита, както и Парма в Серия Б. Грифоните се превърнаха в осмия клуб от италианския елит със собственици от чужбина – Интер е китайско владение, а в Болоня командват канадци.

Деветкратният шампион (за последно през 1924 г.) Дженоа беше купен от базираната в Маями инвестиционна компания 777 Partners. Цената, разбира се, не бе впечатляваща – 150 милиона евро за 99,9% от акциите. От 2003 г. грифоните бяха собственост на Енрико Прециози, но на фона на финансовите проблеми той с радост прие предложението за продажба. Дженоа завърши 2020 г. с 33 милиона евро дълг, което е много за клуб от подобен калибър. Освен това тифозите са недоволни от дългата стагнация на грифоните. Отборът не е завършил дори в Топ 10 през последните четири сезона и два пъти финишира на последното спасително 17-о място. Затова Прециози изглеждаше твърде щастлив да се отърве от клуба.

свързани статии

„Дойде моментът да прехвърлим управлението на клуба в други ръце. Винаги съм казвал, че бих продал Дженоа само на доверени хора. Вярвам, че дните на т. нар. „патрони“, които единствено притежават клубовете, отминават. Футболът вече е собственост на големи компании с фокус върху забавлението на тифозите и печалбата” каза Прециози.

На този фон треньорското назначение на Андрий Шевченко ще постави началото на нова ера в историята на клуба. Очакванията за някакви гигантски разходи за нови попълнения в стила на богатите клубове от Висшата лига, очевидно няма да се случат. Новите собственици, които имат дял и в Севиля, досега са били скромни и не се изхвърлят с обещания да спечелят Шампионската лига след три години.

Ясно е, че Шевченко, съгласявайки се да дебютира на клубно ниво начело на един от аутсайдерите в Серия А (Дженоа е 17-и с 9 т., а със същия актив е и другият градски тим – Сампдория, който е под чертата на изпадащите), е получил определени гаранции, включително средства за укрепване през януари. Защото в противен случай с настоящия потенциал грифоните много трудно биха запазили мястото си в елита. Но за какво изпадане става дума, ако собствениците говорят за плановете си за „връщане на Дженоа на върха“? Разбира се, това са обичайни думи в такива случаи, но никой не би казал нещо подобно просто така.

„Много съм доволен, че тифозите ни посрещнаха толкова топло. Благодарни сме, но разбираме, че трябва да спечелим уважението им с нашите действия. Ние не дойдохме тук, за да загубим, а за да спечелим“, каза Джош Уондър, основател на 777 Partners. Американците вече са си избрали пример за подражание. Те са пределно наясно, че няма да станат като Ювентус, Интер или Милан при сегашните условия, но е възможно да повторят успеха на Аталанта.

„Имаме добър пример пред нас. Много ни харесва как се развива Аталанта. Те имат отличен проект по отношение на управлението на клуба и отборната игра. Аталанта участва редовно в Шампионската лига през последните сезони и бихме искали да повторим пътя им“, казаха от ръководството.

свързани статии

Любопитно е, че Прециози остава в ръководството на клуба, а по-рано именно в Дженоа разкри качествата си настоящият наставник на Аталанта Джан Пиеро Гасперини. „Казваха, че буквално „ям“ треньори, но това не е така. Ако намеря правилния наставник, той получава време. Гасперини е работил в Дженоа общо 9 години”, каза бившият собственик.

Сега въпросът е ще има ли достатъчно време Шевченко? Явно, да. Ако грифоните успеят да запазят мястото си в елита в края на този сезон, тогава Андрей определено ще има шанс през лятото да подготви отбора и да получи нов състав. Нищо чудно, че специалистът подписа договор до лятото на 2024 година. Вероятно клубът наистина се надява, че Шевченко ще оглави и ръководи новия проект на Дженоа.

За бившия селекционер на Украйна това ще бъде първият опит в клубния отбор, но самият наставник явно чувства, че е готов за ежедневна работа. В противен случай Шевченко нямаше да се присъедини към слаб отбор в средата на сезона. Италия е идеалният вариант за него и на Апенините треньорът би имал по-голям шанс от по-опитните си сънародници. Например бившият му съотборник в Динамо Киев и националния отбор Сергей Ребров, въпреки успешните си изяви в Англия за Тотнъм и Уест Хем, все още не може да си проправи път до робота в топшампионат, след като стигна до Ференцварош, а сега е в Ал Аин от ОАЕ. Докато златната история на Шевченко в Милан позволи на наставника без клубен опит веднага да поеме отбор от Серия А. Ще се възползва ли носителят на „Златната топка” за 2004 г. от шанса си? Всички предпоставки за успех са налице.

Анализ на Sport.ua, превод на в-к "Тема спорт"