70-годишният Клаудио Раниери беше на 64, когато спечели единствената си шампионска титла като треньор, но чакането определено си струваше, защото италианецът имаше огромна заслуга за един от най-неочакваните триумфи в цялата история. През 2016-а той изведе Лестър до титлата в Англия, но кариерата му на футболен джентълмен е много повече от това…

Виждали сме ваш стикер с Рома, но не се задържате твърде много в мъжкия отбор. Кажете повече за кариерата ви като футболист?

– Беше през 1973-та. Никога не съм бил страхотен, но давах всичко от себе си и направих добри сезони. Два пъти спечелих промоция с Катандзаро и играх с тях в елита. С Катания също влязохме в Серия А, но като играч нищо не може да се сравни с радостта, която изпитах при моя дебют за Рома срещу Дженоа в Серия А (4 ноември 1973-а).

След като станахте треньор, можете ли да познаете кой е най-изпилваният от вас играч?

– Много хубав въпрос! Може би Хаселбанк, Батистута или Лампард? Джанфранко Дзола също, защото го тренирах в Наполи, а после прекарахме 3 години в Челси. Точно така! Спомням си, че президентът Ферлаино търсеше нов №10 за наследник на Марадона, но аз му казах, че вече имаме готово момче на тази позиция. Трябваше да му дадем шанс, вместо да купуваме друг. И кариерата на Дзола след това доказа, че съм бил прав.

Как убедихте звезда като Габриел Батистута да остане във Фиорентина, след като отборът бе изпаднал в Серия Б?

– В онези дни Габриел все още не беше звездата, в която се превърна. Или поне не бе толкова известен. Чувстваше се щастлив във Флоренция и не ми се налагаше да го убеждавам. Имахме трима чужденци. Ефенберг, Бриан Лаудруп и Батистута. Най-желан бе Лаудруп. Затова продадохме него и запазихме другите.

свързани статии

В какво състояние заварихте Челси и колко трудно бе да се преместите в Англия?

– Адаптацията не бе трудна, въпреки че още не говорех английски. Играчи като Дзола и Десаи ми помагаха с превода. Нещата се подобриха с течение на времето, но в универсален спорт като футбола езикът никога не е бил проблем за мен.

Усещахте ли, че дните ви вече са преброени, след като Роман Абрамович купи Челси?

– Когато ми казаха, че клубът е продаден, казах на изпълнителния директор, че ние двамата първи ще трябва да си стегнем куфарите. Това е нормално, когато идва нов собственик. Роман искаше веднага да назначи Свен-Горан Ериксон, но от националния отбор не го пуснаха. Знаех, че в даден момент ще ме освободят, както се случи година по-късно, но това не нарушаваше моето спокойствие. Бях професионалист от първата до последната секунда.

Когато бяхте треньор на Ювентус, а Моуриньо водеше Интер, той ви нарече „близо 70-годишен“, а вие бяхте само на 57…

– Бяхме треньори, които се заяждаха, защото и двамата искахме да печелим. След това обаче станахме добри приятели и все още сме. В Юве беше време да се гради нещо голямо. Много звезди напуснаха заради изхвърлянето в Серия Б година по-рано. В първия сезон обратно в елита завършихме трети, а след това и втори. Така че поставихме основите за бъдещето.

свързани статии

Как ще опишете престоя начело на любимия ви клуб от детството Рома? Всички забравиха колко близо бяхте до титлата през 2010-а. Със сигурност ви е заболяло.

– Имам два престоя начело на Рома, но първият беше знаменит. Когато ги поех, имаха нула точки, 30 минути преди края на сезона все още се намирахме на първо място в класирането. Бяхме толкова близо до скудетото, което Интер си осигури в последния половин час. Щеше да бъде мечта да стана шампион с отбора, в който израснах и винаги съм подкрепял, но по характер съм фаталист. Така че в тази година просто не беше писано да се случи.

Един от големите ви провали е загубата от Фарьорски острови като селекционер на Гърция през 2014-а. Бяхте ли притеснен, че такъв резултат ще убие репутацията ви?

– Не, изобщо. Беше труден момент за гръцкия футбол, но се насладих на престоя си там. Имах отлични отношения с феновете и дори сега, когато съм в Гърция, хората ме спират, казват „здравей“ и ме поздравяват.

Може ли да ви изкуши оферта да се върнете в професията?

– Все още съм ентусиазиран да работя и не мисля да се пенсионирам. Условието ми е да работя в Европа. Получих доста оферти от други континенти, но ги отказах всичките, защото искам да съм близо до моето семейство. Искам сериозен и амбициозен проект в Европа – това е всичко.

Даниеле ВЕРИ, FOUR FOUR TWO, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС