Има велики играчи, а след това има и истински талисмани. Тези, чието присъствие е достатъчно, за да завладее сцената. Ромелу Лукаку е един от тях: в очите му все още има болката на минали разочарования, но главата и душата му винаги са в подходящо настроение. Наричат го манталитет на победител. Този, с който той помогна на Наполи да спечели Скудетото още в първия си сезон там. Белгийският голаджия даде интервю пред "Гадзета дело спорт".

Лукаку, нека превъртим лентата и се върнем към автобуса без покрив. Ако затворите очи, какво ще видите?

- Толкова много хора, които празнуват, усмивки, радостта на един град. Беше красиво. Никога не бях преживявал подобно празненство, уникално преживяване.

- Тезата се потвърждава: с Конте и Лукаку се печели.

- Имаме един и същ манталитет: само с работа можеш да се усъвършенстваш. Той има футболна идея, която отговаря на моите характеристики, и аз, когато съм у дома, се опитвам да науча концепциите за игра, които той иска. Отношенията ни винаги са се получавали, защото той знае как да ми дава тези стимули всеки ден, за да се опитвам винаги да бъда най-силен.

- Прилича ли Антонио Конте донякъде на баща за футболистите?

- Да, както и Роберто Мартинес в Белгия, Куман в Евертън и Ариел Якобс в Андерлехт. Те са тези, които промениха живота ми.

- Колко имате пръст има в пристигането на Де Бройне?

- Много малко. Само две обаждания, много простички. Обясних му какво означава да играе тук, че сме отбор, който иска да се подобри и да затвърди мястото си следващата година. Това ще бъде голямо предизвикателство, но той обича предизвикателствата.

- Конте заяви: "Който носи Скудетото на гърдите си, по дефиниция е фаворит сред фаворитите".

- Това е нов шампионат, започваме от нулата. Сега сме тук, за да се подготвим добре, а след това ще видим.

- Разликите между Лукаку, който пристигна в Интер през 2019 г., и този, който е днес?

- Със сигурност съм по-опитен. А и върша много тактическа работа вкъщи: наблюдавам противниковите отбори, имам по-голям контрол върху нещата, които се случват, и виждам действието, преди да се случи. Преди бях по-реактивен, по-динамичен. Хората могат да кажат, че физиката ми се е променила, но дори и сега във всеки мач има две или три действия, при които мога да направя разликата от разстояние. Но аз съм по-малко егоист, асистенциите о казват. Когато пристигнах в Италия, гледах повече на себе си.

- Неапол ли беше вашия реванш?

- Хората се съмняваха в мен, но аз бях убеден, че ще направим нещо специално.

- А дали победата в надбягването с Интер я направи още по-специална?

- Не, щеше да е същото и срещу Милан или Юве. Маршрутът беше специален. Ние се борихме до последната секунда. Последните три седмици бяха супер напрегнати, положителни и отрицателни емоции се смесваха, нагоре-надолу като на влакче в увеселителен парк. Ето защо беше по-добре.

- Последният ви мач в Шампионската лига беше финалът, загубен с Интер в Истанбул. Може ли това разочарование да се превърне в енергия за вашия Наполи?

- Чувствах се много зле в продължение на една година, честно казано. Виждате как се развиха нещата... Не можех да кажа своите неща (за Интер, бел. ред.), оставих хората да говорят, защото не съм човек, който обича да минава през пресата и да атакува, предпочитам да реагирам на терена. Сега гледаме напред, отново сме в Шампионската лига: нека се забавляваме.

- Какво ви притесни след Истанбул?

- Виждаш нещата, но ако хората не знаят истината, това е друга история, не можеш да разбереш защо съм взел тези решения... В кариерата ми всеки път, когато съм казвал истината, се е приемало за неудобно. А сега искам да избегна противоречията.

- Дайте оценка на първия си сезон с Наполи?

 - Исках да се справя по-добре, когато си амбициозен, винаги искаш да се справиш по-добре. Можех да направя и повече: 14 гола и 10 асистенции могат да бъдат хубав резултат, но не е най-добрият, винаги се опитвам да вдигам летвата, не можеш да стигнеш до съвършенство, но трябва да се опиташ да се доближиш. 

- На 32 години и със статут на най-добър играч, можете ли все още да се подобрявате?

- Разбира се, имаме инструментите да правим все повече и повече. Имам фитнес зала вкъщи. Меси, Роналдо, Левандовски, Ибра са супер, но моят пример е Бензема, който спечели "Златната топка" на 32 години. Трябва да гледаш напред с правилния манталитет. Леброн Джеймс също казва това.

- Споменахте Ибра: изяснихте тази разпра с него в дербито?

- Няма нужда. Но аз изпитвам уважение към неговата кариера: той беше уникален играч.

- Помагате ли на Лоренцо Лука?

-  Казах му, че трябва да разбере движенията, начина, по който играем. Говоря с него, както го правя с Ланг и Кевин. Ако разбере движенията, ще види, че при всяко пристигане на топката ще има три възможности: през първата ми година с Конте това ми отне четири месеца...

- Първо лято без слухове около ваш трансвер. Беше ли шокиращо?

- Бих казал по-скоро "Мир и любов" (смее се, бел. ред). Съсредоточих се върху семейството си, без да чакам обаждане от агента. Видях много от турнирите на сина ми с младежкия отбор на Андерлехт.

- Казвате, че сте разбрал, че сте беден, когато сте видял майка си да смесва вода с мляко. Когато се замислите докъде сте стигнали, кое ви кара да се гордеете най-много?

- Аз съм човекът, който исках да стана. Дадох възможност на цялото си семейство да ходи на училище и в университет. В най-хубавите моменти от кариерата ми те винаги бяха там, на стадиона: майка ми, децата ми, брат ми. Вижте, на мобилния ми телефон има снимка на майка ми, която вдига купата на Скудетото. Виждате ли, това е успех. И дори в страданието, като възрастен, тя винаги ме подтикваше: "не забравяй откъде идваме". Като пораснах, често си мислех за това, което съм преживял, и това задейства нещо в мен, дава ми енергия: не искам децата ми да преживеят това, което аз преживях. Сега те са добре, вече говорят три езика, а са на 3 и 7 години. И съм щастлив, защото дори във футбола имам всичко: в правилния отбор съм, с правилния треньор, в правилния клуб. Виждате, че и Наполи прави големи крачки напред всяка година.

- Какъв баща е Лукаку?

- Любезен. Винаги ги прегръщам, харесва ми контактът. Много ми е трудно да бъда строг с тях. С майка ми, приятелката ми и брат ми съм по-строг.

- Вие винаги сте бил на фронтовата линия срещу расизма: виждате ли някакъв напредък от времето, когато започнахте да играете, до днес?

- Сложна е ситуацията, когато трябва да се говори за това всеки път. Трябва повече да се прави, отколкото да се говори за това.

- Голът срещу Каляри затвори кръга: гол в стил Лукаку, в прогресия, със сила. И гневно, освобождаващо ликуване.

- Беше гневно, защото всички ме бяха отписали. Сякаш съм умрял. В продължение на три години ми бяха сложили кръст. После, накрая, да спечеля така, с треньора, на който също му бяха сложили кръст след Тотнъм, беше прекрасно.

- Заради това ли се разплакахте.

- Да, от мен беше свалена невероятна тежест. Да спечелиш веднъж се случва. Да го направиш два пъти, означава да си победител. Сега започваме отново, нека видим какво можем да добавим към шкафа с трофеи.

- Говорите шест езика. Как върви работата с неаполитанския диалект?

- Трудно е, честно. Те говорят много бързо помежду си. Но ако се фокусирам достатъчно, мога да опитам. Харесва ми, когато се поздравяват сутрин: "guagliù"... Това много ми харесва. Това ме побърква, пиша го на всичките си приятели.