Дом, мил дом: понякога е достатъчно малко, за да излезеш от една малка криза, например да се настаниш в хола на собствения си дом, да седиш с около петдесет хиляди фенове до себе си и да осъзнаеш, че светът не е толкова лош, колкото ти го описват. Наполи знае как да се оправи, да забрави Болоня и изблика на треньора си и да си върне (може би за една нощ) апартамента на най-високия етаж: 3-1 срещу Аталанта, благодарение на тези, които досега не бяха отбелязали гол (две попадения на Нерес и едно на Ланг) и може би дори не бяха докоснали топката (426 минути за бразилеца; 153 за холандеца, преди да започне мача). За едно полувреме, почти до съвършенство, Наполи спечели мач, в който Аталанта започна да играе едва през второто полувреме, когато вече е късно и следователно невъзможно. Успехът качи обратно Наполи на върха с 25 точки - с една повече от Рома, Интер и Болоня. Аталанта е 13-и в класирането.

Наполи се върна към миналото на Конте, защита с трима, Мактоминей като полузащитник до Лоботка; Нерес и Ланг между линиите, в подкрепа на Хойлунд. Както и преди година, Паладино играе без тичипен централен нападател (Крстович и Скамака на пейката), държи Лукман и Де Кетелаере широко, опитва се да пробие в средата с халфовете, особено Пашалич

Играта е човек срещу човек на всеки сантиметър от терена, Едерсон се закача за Лоботка, Де Роон се закача за Мактоминей и обратно, след което се получават отразени образи. Но Наполи веднага разбива това, след четвърт час с гениален ход на Хойлунд, който от външната страна отваря контраатака за Нерес на празно поле: Аханор губи дуела в спринта и на бразилеца му е лесно да заличи петнадесет ужасни дни и 322 дни на въздържание - първи негов гол от 11 месеца насам. Наполи нанесе удар в средата на терена, където привлича Ди Лоренцо да стане допълнителен играч, а Аталанта не е там, задушена от механизми, които изглеждат ръждясали от времето и върху които Паладино не е могъл да се намеси както би искал и които никога не я водят до Милинкович-Савич, нито дори близо до него. 

Наполи е „отбор“, агресивен и свиреп, поглъща терена, не отстъпва и търси вертикални пасове, които Нерес подчертава. В 38-та минута, Карнесеки изритва към нападателите, Буонджорно изпреварва Пашалич, Мактноминей веднага бута топката напред и Нерес с диагонален удар прави 2:0. Но това не е всичко. Конте извади от фризера леката - или еластична - батерия, която позволява на Ланг да надскочи Беланова и да вкара за 3:0 след центриране на Ди Лоренцо, което напълно изтрива всякакви ужасни мисли от мача с Болоня. Първи гол за Ланг за Наполи последван от жестове - „Искам да остана тук“. 

Полувремето е за промяна (Палладино изважда Пашалич и Аханор за Скамака и Косуну и така става 3-4-3) или за почивка и ново начало (Хойлунд веднага близо до четвъртия гол; след това и Мактоминей и два пъти спасява Карнесеки). Но Аталанта успява да се измъкне от блатото, с усилие, като се опира на раменете на Скамака, който знае как да превърне в гол центриране на Беланова, изпреварвайки Рахмани и давайки усещането, че в някои вечери е по-добре да не се отпускаш.

Наполи усеща опасността, защото се изправя срещу друга Аталанта, много безкомпромисна (Де Кетелаере с удар, малко над вратата) и смела (отново Скамака, избит от Милинкович-Савич). Аталанта обаче не успя да вкара втори гол и да завърже мача, а Наполи взима ценни три точки в битката на върха.