Норвегия да е пред Италия в класирането по медали на Зимните олимпийски игри е нормално, но не е нормално да победи италианците с 10:2 в три футболни мача. Италианците би трябвало да са по-добри с топката. Норвежците имат сняг, италианците имат 4 световни титли по футбол. В всеки от тези три мача, в даден момент, италианците се предадоха и се сринаха. В Осло (Норвегия - Италия 3:0): 3 гола за 28 минути. На стадион „Сан Сиро“ (Италия - Норвегия 1:4): 3 гола за 16 минути. В Бодьо (Бодьо Глимт - Интер 3:1): 2 гола за 3 минути. Да добавим и 5:2 на Галатасарай - Юве: 3 гола за 26 минути, а също и Наполи, който в Айндховен получи 3 гола за 9 минути (2-6 с ПСВ). В последните два случая численото превъзходство има значение, но не оправдава провала. Винаги през второто полувреме, когато умората изисква повече внимание.

Помните ли осминафинала между Италия и Швейцария на Европейското първенство? Без реакция, без гордост. Всеки път, когато се италианците имат подобна среща, остава едно и също впечатление: съперника тича, бори се и иска повече от италианците, които в даден момент се отказват, мързеливи, без плам, излегнали се като „Полегналите“ от книгата на Микеле Сера.

Безмилостно е сравнението с италианските атлети от тези Олимпийски игри, които се борят и горят за стотна от секундата с разбити лица или счупени кости. Или може би просто италианците са ставали по-слаби, обречени на носталгия по славното минало. Един кръг от Шампионската лига, по-малко изключителен, отколкото изглежда. Без да изключваме обаче подвизи в реванша. С гръб към стената, италианците често се превръщат в герои: както през 1982 г. Въпросът е дали сега ще е така?