Ако три индикации са доказателство, то три поредни победи възвръщат надеждата. Независимо дали е оправдана или не, в Неапол се усеща нов дух. И след сезон, белязан от контузии и неочаквани провали, феновете на Адзурите отново започнаха да мечтаят. Да се надяват на нещо, което би било невероятно, но което – ако съдим по цифрите – всъщност все още е възможно. И отвъд малко оптимистичните и фантазийни таблици, които циркулират в социалните мрежи, Антонио Конте и момчетата му наистина имат шанс да се включат отново, дори и сензационно, в борбата за титлата.

В края на краищата, ако Милан, който сега има само една точка повече, вярва в това, защо да не го правят и действащите шампиони, особено сега, когато кризата бавно отминава? Разбира се, спечелването на титлата в Неапол вече е сложно начинание и историята го доказва. Да го направиш две години поред би било нещо легендарно: никой никога не е успявал, дори великият Наполи на Марадона. Но Конте е човек на извънредни постижения, добавената стойност на този нов курс на Адзурите. Още миналата година той постигна неочаквана цел, след десетото място през предходния сезон. Още от подготовката той предупреди всички: „Това ще бъде много сложен сезон“. Фактите му дадоха право, но Наполи все още е там. И има едно нещо, което е сигурно: оттук до края, той ще се опита да спечели всички мачове.

Надеждите, или мечтите на феновете, се подхранват от няколко фактора. Първият е календарът, който до края на сезона предвижда само два преки сблъсъка: у дома срещу Милан на Велики понеделник (католическият), а след това в началото на май в Комо, където миналата година Наполи имаше лош ден и загуби последния си мач преди дългия си поход към титлата. А от оставащите девет мача пет ще се играят на „Марадона“ – крепостта на Адзурите, където тима е непобеден от 8 декември 2024 г.: Наполи изгради там финалния си спринт към титлата преди година, а тази година е единственият отбор в Серия А, който все още е непобеден у дома. Енергията и магията на „Марадона“ са фактор, който не може да бъде подценяван: във Фуоригрота Наполи се преобразява и дори Интер и Юве бяха пометени с характер, достоен за големите отбори. И с представяния, които оставят горчив привкус за това, което можеше да бъде, а вместо това не се случи.

Да, защото без поредицата от контузии кой знае къде щеше да е днес Наполи. Лятната контузия на Лукаку обаче отвори вратите на Адзурите за нападател като Размус Хойлунд – неукротим двигател на сезона, който вече изравни личния си рекорд за голове в едно първенство и сега не иска да спира. Но дългите отсъствия на Де Бройне и Ангиса, които бяха извън строя почти пет месеца, но сега се завърнаха навреме за последната част от сезона, тежат много. Макс Алегри винаги казва, че класирането се гледа през март и че оттам нататък започва друго първенство. А Наполи пристига там с вятър в гърба, готов да си върне Фантастичната четворка. Мактоминей се завърна след пет мача, а и Лоботка може да се върне в състава от следващия мач, със сигурност ще е готов за Милан. А в средата-края на април ще се върнат и Вергара и Нерес. Кой знае, може би дори и Рахмани. С една дума, Наполи в пълен състав, и може би по-близо до върха, вероятно пак ще бъде страшен.

Разбира се, девет точки изоставане девет кръга преди края са значителна разлика, която е трудно да се навакса. Но докато има надежда, феновете на Адзурите ще продължат да мечтаят и да тласкат отбора към подвиг, който за мнозина е невъзможен, но технически все още осъществим. Ако Интер го позволи.