„От кого си се облякъл днес? Аз – от Бати.“ „Не, аз съм Руи Коща.“ Двама фенове се шегуват така преди мача и сякаш сме се върнали 25 години назад. Днес децата от онова време са станали бащи и скандират „Батигол, Батигол“. Снощи във Флоренция цареше чисто празнична атмосфера, класирането и текущите резултати нямат значение. Преобладават емоциите, спомените и разказите на онези, които са били там, когато тези легенди очароваха Италия и Европа с екипа на Фиорентина. Празненствата по случай 100-годишнината завършиха с мач между легенди снощи на "Армтемио Франки". Българинът Валери Божинов също бе част от шоуто.

Още от първия съдийски сигнал се развълнуваме. Погледът ти се насочва към полузащитата и виждаш Роби Баджо с фланелката за стогодишнината на „Фиорентина“, който дава старт на мача редом с Батистута. Зад тях са Муту с номер 10, Рибери и Тони. Звезден нападателен състав за отбора на старите славни играчи на „Фиорентина“. За подаванията се грижат „Пек“ Писаро – който изглежда в добра физическа форма и с обичайното си изключително елегантно докосване на топката – и Борха Валеро, който тук за всички е „кметът“. От другата страна в кръга на полузащитата е Тоти, с когото Роби се прегръща сред аплодисментите на стадион „Франки“ преди началото. Бившият шампион на „Рома“ е сред най-добре подготвените в отбора си – номер 10 и капитан на отбора на „Операция Носталгия“. През второто полувреме Франческо успява дори да отбележи страхотен гол с десния крак в долния ъгъл. В крайна сметка мачът на стадион „Франки“ завършва с резултат 7:3, сред аплодисментите на 20-те хиляди зрители.

Всеки път, когато „Кралят Лъв" докосне топката на стадион „Франки“, публиката се изправя на крака. Когато вкара гол, стадионът избухва: той е авторът на втория и третия гол. Единият след асистенция на Тони, а другият – след като вкара в мрежата „шоколадово“ подаване на Рибери, един от най-добрите на терена. А Фиезоле може да разчита.

„Влюбвам се само ако Батистута вкара гол“, се чува от трибуните. Аплодисментите за Бати продължават дори когато напуска терена след 25 минути, за да отстъпи място на Пацини. Овации на крака. И след два гола на Бати и един на Тони, във Флоренция липсваше само печатът на Адриан Муту. Той идва в 27-ата минута и е чиста магия: удар в горния ъгъл, неспасяем за Абиати. Сякаш сме се върнали петнадесет години назад. И това усещане се засилва, когато чуеш скандирането на феновете. „Феноменът е наш“, пеят те. Той благодари, покланя се и се усмихва. Прекрасна е и прегръдката с Прандели в момента на смяната, както и поздравът към феновете с ръка на сърцето. В състава, разбира се, не можеше да липсва Пацини. „Лудият“ се откроява след центриране на Торичели, като отправя мощна стрела под напречната греда. Това е шоуто на „виолетовите“. Всички звезди блестят. През второто полувреме има място и за Йоветич, който е бурно аплодиран с номер 8 на гърба.

 

На трибуните спомените вземат превес. В разказите, в носените фланелки, в погледите на присъстващите фенове. От типа… „Помниш ли, когато…?“. И място за носталгия. Има хора, които носят екипа на Ригано, други – този на Йоргенсен, а след това Паскуал, Муту и така нататък. Има и такива, които залагат повече на винтидж стила, с фланелки от 80-те и 90-те години. Има дядовци, бащи и синове. Сблъсък на поколенията. В този момент всичко е позволено. Тези, които са били там тогава, се вълнуват, като си спомнят за „Фиорентина“ от онова време, а тези, които не са я преживели, могат само да мечтаят с въображението си. С надеждата да видят отново други феномени и може би още един „Крал Лъв“. За днес Габриел Омар, Адриан и всички останали легенди са повече от достатъчни.