Две от най-големите футболни легенди на ХХ век - Мишел Платини и Франц Бекенбауер, са изправени пред чудовищен резил да станат лица на корупцията по високите етажи на управлението на царя на спортовете. И докато при Платини става въпрос за обвинения в персонален рушвет от 1,8 млн. евро, случаят с германеца е направо шокиращ. Той е обвинен, че като шеф на немската кандидатура за световното първенство през 2006 г. е създал таен фонд за купуване на функционери от ФИФА. Става въпрос за едни мижави десет милиона швейцарски франка (7 милиона евро).

Каква е историята? През лятото на 2000 г. Германия кандидатства за домакин на Мондиал 2006 заедно с Южна Африка, Англия, Мароко и Бразилия. Според изнесеното в списание „Шпигел" секретният корупционен фонд е финансиран от „Адидас" и тогавашния му собственик Робер Луи-Дрейфюс. Парите на корпорацията за спортна екипировка, която е партньор №1 на немския футбол, отиват за подкупи, с които Германия да победи Южна Африка при гласуването за домакинството. За тайния фонд знаят само Бекенбауер и още неколцина от германския организационен комитет.

Неудобната истина, от която всички днес бягат, е, че всъщност през 2000 г. цяла Германия се оказва впрегната по един или друг начин в рушветчийската акция. Предвожда я не кой да е, а лично тогавашният канцлер Герхард Шрьодер. Въпросът опира до това да се вербуват гласовете на представителите от Азия в изпълнителния комитет на ФИФА, тъй като африканците и южноамериканците са твърдо зад кандидатурата на Южна Африка.

Така например седмица преди вота Шрьодер вдига оръжейното ембарго срещу Саудитска Арабия и одобрява доставка на внушителна партида гранатомети. Срещу това е уреден гласът на саудитския представител във ФИФА. По същото време германският автомобилен концерн „Даймлер Крайслер" инвестира стотици милиони евро в „Хюндай". Случайно или не, синът на един от собствениците на „Хюндай" е в изпълкома на ФИФА и подкрепя германската кандидатура. Също тогава „Фолксваген" и фармацевтичният концерн „Байер" обявяват инвестиции в Тайланд и Корея, с което са уредени гласовете на делегатите от тези две страни Ворави Макуди и Чунг Йонг-Мун. Публична тайна е, че Макуди прибира пари и от немската медийна групировка „Кирх" чрез сложна схема с тв правата за приятелски мачове на националния отбор на Германия и „Байерн". Все сделки, на фона на които десетте милиона франка от корупционния фонд са като дребни трохи.
С тази внушителна подготовка германците начело с Франц Бекенбауер се явяват в Цюрих на 6 и 7 юли 2000 г., когато ще бъдат гласувани кандидатурите.

В навечерието на вота бразилците се отказват и остават само четири страни. По регламент гласуването е в три тура, като гласовете са общо 24. На първия Германия получава 10 гласа, Южна Африка - 6, Англия - 5, а Мароко отпада само с 3 гласа. Във втория Германия получава 11, Южна Африка - 11, Англия е елиминирана с актив от едва 2 гласа.

Така завършват първите два тура на 6 юли. На следващия ден е третият, който ще се води между немците и африканците. Въпросът е как ще бъдат поделени двата гласа, които са били в полза на англичаните. За шотландеца Дейвид Уил е ясно, че ще гласува за Германия. Така всичко остава в ръцете на Чарлз Дъмпси от Нова Зеландия.

Дъмпси минава за доверено лице на боса на ФИФА Сеп Блатер, който подкрепя Южна Африка. Ако новозеландецът гласува за африканците, резултатът ще стане равен. Така решаващата дума според регламента ще има Блатер. Тоест световното отива на Черния континент. Знае се, че Чарлз Дъмпси е инструктиран как трябва да гласува. Само че Бекенбауер и екипът му намират начин да повлияят на новозеландеца в нощта преди втория тур. Дали с пари от корупционния фонд, дали с нещо друго - това не се знае. Но в крайна сметка Дъмпси гласува „въздържал се", с аргумента, че му е оказван непоносим натиск.

ТакаГермания печели третия тур с 12:11 Разярените африканци пък са утешени с обещанието, че световното през 2010 г. вече няма кой да им го вземе. Както и стана.

Още тогава коментаторите подчертаха, че „дипломатическите совалки" са се оказали решаващи за това Германия да получи световното през 2006 г., когато Европейският съюз се очакваше вече да бъде разширен. „Цяла Източна Европа също ще може да дойде и да гледа футбол", гласеше посланието на Франц Бекенбауер и компания. Именно чрез Мондиал 2006 Германия пожъна страхотен политически ефект и окончателно изтри имиджа си на страна от дебелокожи типове, виновни за Втората световна война. Но сега пешкира ще опере само Кайзера, и то заради дребните рушветчета от 10 милиона франка.

Станил Йотов, в. "Всеки ден"