Да зарадваш Роман Абрамович вероятно не е най-лесната задача, която може да си поставиш. Руският милиардер има всичко - от яхта за 430 млн. паунда през имения, пръснати из света, до произведения на Пабло Пикасо, Лусиан Фройд и Франсис Бейкън. Неговата голяма страст обаче е „Челси”. От 2003 година насам олигархът похарчи над 2 милиарда паунда за нови попълнения на „Стамфорд Бридж”, но това му донесе едва един трофей от Шампионската лига. До събота...

„Челси” е новият крал на Европа. За втори път в своята история „сините” се настаняват комфортно на европейския футболен Еверест. И двата случая са в ерата „Абрамович”. След Роберто ди Матео сега това стори Томас Тухел. Бяха му необходими само 124 дни откакто замени Франк Лампард, за да трансформира английския тим. За това време придвижи отбора от 10 място във Висшата лига до топ 4. Превърна се и в кошмар за Пеп Гуардиола. „Челси” би три пъти новия шампион на Англия в рамките на месец и половина, но успехът в Порто е един от най-важните в историята на „сините”. Ученикът победи учителя. Самият Тухел не крие, че се възхищава на испанския мениджър и дори е изучавал стила му.

„Бях толкова голям почитател на Пеп, когато той беше играч, а след това, когато стана треньор, аз се учих от него - призна преди време германецът. - Бях треньор в академията и след това в Бундеслигата с „Майнц”, но не мисля, че пропуснах негова среща, защото имаше толкова много за учене”.

Това бе втори пореден финал за Тухел в Шампионската лига след неуспешния с ПСЖ през 2020-а, загубен с 0:1 от „Байерн”. Година по-късно германецът вече си е научил урока, развенчавайки мита за фаталния №13. Тухел е тринадесетият мениджър на „Челси” в ерата „Роман Абрамович”, но този път числото е символ на щастие. Поне за „Челси”.

Кариерата на 47-годишния специалист във футбола стартира още през 80-те години, когато се подвизава в школата на „Аугсбург”. По-късно играе за скромните „Щутгарт Кикерс” и „Улм” преди да се откаже от футбола на 24 години заради травма в коляното. Но за да си успешен треньор не е задължително да си бил преди това известен футболист и Тухел е решен да докаже тази максима. В годините между прехода от терена към резервната скамейка, германецът учи бизнес администрация, работи и като барман, лутайки се все още в живота.

„Не бих пил коктейлите, които съм забърквал в началото - обяснява по-късно той с усмивка. - Постепенно придобивах увереност смяна след смяна, нощ след нощ. Колегите ме харесваха заради това, което съм, никой от тях не знаеше, че съм бил професионален футболист.”

След като научава тънкостите да прави Мохито, Тухел все пак се връща към футбола. Първи крачки в треньорския бранш прави благодарение на Ралф Рагник, назначил го за треньор на юношите в „Щутгарт”. Следва престой във втория тим на „Аугсбург”, преди да започне същинската част от кариерата му на треньор.

Името му набира популярност в „Майнц”, където заменя Юрген Клоп. По-късно двамата ще се разминат отново в „Борусия” (Дортмунд). В скромния германски тим Тухел прави революция, след като първо го качва на върха в Бундеслигата след 7 поредни победи на старта на сезон 2010-11, а в края му ги извежда до място в Лига Европа.

По това време в отбора е и българският национал Тодор Неделев, който така и не успява да се докаже пред бъдещия шампион с „Челси”. Работата на Тухел е оценена в Дортмунд, където търсят заместник на Клоп след края на един разочароващ сезон през 2015 година. На „Сигнал Идуна Парк” тактикът печели само един трофей - Купата на Германия през 2017, но отборът играе стойностен футбол и е достоен конкурент на хегемона „Байерн”. Витрината му се разширява в Париж, след като приема офертата на ПСЖ. Във Франция той работи 2 години и половина и печели общо 6 отличия. Класира парижани за исторически първи финал в Шампионската лига, но месеци по-късно е уволнен със скандал. Тухел, известен с пиперливия си език, признава пред германска медия, че се чувства като спортен политик на „Парк де Пренс”, а не като треньор. Раздялата между двете страни пък идва навръх Бъдни вечер. По този начин ПСЖ направи огромна услуга на „Челси”.

Първият германски треньор на „Стамфорд Бридж” акостира още през януари и набързо успя да потуши напрежението след уволнението на големия любимец Франк Лампард. По всичко изглежда, че първоначалният му договор за 18 месеца ще бъде развален и преподписан. С по-сериозни параметри и по-дълъг срок, но продължителността на контракта не е от значение, поне докато Роман Абрамович е щастлив...

Владимир Иванов, в-к "Труд"