"Английският футбол загуби един играч, който бе удоволствие за окото на феновете. Арсенал загуби любим свой син. Всички ние загубихме един човек, който бе харесван от всички и също толкова добър във всичко извън терена, колкото бе талантлив на него".

Това е нещо като некролог, публикуван от английския в. "Гардиън" на 1 април 2001 г. В нощта преди този текст да се появи на страниците, Северен Лондон научава бързо ужасната новина. Дейвид Роукасъл е загубил битката с рака и си е отишъл от този свят едва на 33 години. 

Роки беше "прекрасно момче" - така го описва Джордж Греъм, който му бе треньор в Арсенал. Комбинация от талант и техника, невероятен характер и психика, както и спортна злоба, която му даваше сили никога да не се плаши от битката.

Когато през 1989-а играчите на Арсенал и Манчестър Юнайтед се биха като в пъб по терена на "Олд Трафорд", Роукасъл бе в сърцето на битката. По-късно каза в интервю: "Ние никога не започвахме тези боеве, но винаги ги завършвахме".

Момчето, израснало в Брокли, Южен Лондон, е с карибска кръв. Родителите му са преселници от острови на слънцето в страната на дъжда и мрачното време. Но и родина на футбола. В Брокли на игрищата в квартала до гарата рита с един друг тъмнокож малчуган, с когото се сприятеляват. Казва се Йън Райт.

Животът ги разделя - Роки отива в Арсенал на 14 години, за да тръгне по пътя към първия отбор. Райти подписва като юноша с Кристъл Палас, за да стигне до Арсенал на 27 години, през 1991-ва. Двамата се събират все пак за един сезон в любимия си отбор, след като са комбинирали по игрищата в родната махала.

Роки има няколко прочути фрази в интервюта, които показват как приема червената фланелка с белия ръкав. "Знай за кого играеш, щом дойдеш тук. Това е първото нещо, което казвам на новите. Това е Арсенал, ние не можем и не бива да подвеждаме привържениците."

Ето такива неща говори младокът. На 17 дебютира в първия тим, но съотборниците му забелязват, че нещо не е наред. Качествата му са очевидни, силата на бедрата и тялото му е огромна, а техниката - като на бразилец. Но Роки дриблира с глава, забита в топката, а и често се страхува от дълъг пас, въпреки че е доказал с каква лекота го умее.

Джордж Греъм разкрива истината. Младото момче се страхува да каже, че не вижда добре. Мениджърът го води на центъра на игрището и го пита вижда ли добре вратата. Роки не е сигурен. Подлагат го на терапия при специалисти в Лондон и става първият в английския футбол, който играе с контактни лещи. И изведнъж играта му се променя драстично.

В отбор, пълен с английски играчи и местни момчета, Роки е любимецът на феновете. На 19 става Играч на годината в Арсенал. Печели две титли с отбора, както и Купата на лигата. През май 1989-а е на терена, когато на "Анфийлд" тимът му се нуждае от победа с два гола, за да стане шампион. Майкъл Томас вкарва за 2:0 в последните секунди, а Роки отива при съдията и го пита: "Колко остава?" Отговорът е: "Около 30 секунди".

"Краката ми се огънаха, усещах, че ще ни вкарат гол, едва стоях прав", разкрива Роукасъл. Но - както историята знае - Арсенал не допуска попадение и става шампион по най-драматичния възможен начин. Страхотни голове, паметни дуели на терена с корави типове като Норман Уайтсайд ("никой не ми е влизал по-здраво от него" е цитат точно от северноирландеца), трофеи и неизменната му слънчева усмивка, с която озарява терена и съблекалнята на Арсенал.

Феновете го обичат, той е заразяващо позитивната им звезда, карибското момче, което играе секси футбол. И не се страхува от битки. Има и страхотният навик да вкарва важни голове на големи съперници. С феноменален удар попарва "Олд Трафорд", след като слаломира между четирима съперници и прехвърля Шмайхел.

Носи точка в края срещу Юнайтед и у дома с късен гол, а в края на 80-те години двубоите между тези два съперника са война заради две сбивания на терена, донесли дори отнемане на точки. Вкарва в последните секунди на Тотнъм, за да прати Арсенал на финала за Купата на лигата през 1987-а, и то на "Уайт Харт Лейн".

Тогава се ражда и прочутото скандиране "Роки, Роки, Роукасъл", с което "Хайбъри" го приветства на терена при излизането на отбора. Романсът му с любимия отбор обещава да е дълъг. Идването на Райт, приятеля му от детинство, дава база за страхотно партньорство и успехи.

Но изненадващо през лятото на 1992-ра Греъм го продава на Лийдс, актуалния шампион. Причината е, че мениджърът не вярва на коленете на Роки, които често имат проблеми с травми. Същото лято всичко в клуба се променя. "Настроението бе друго - спомня си Йън Райт. - Без Дейвид някак не бе слънчево, шегите намаляха, той бе като талисман на този отбор. Да, победите пак идваха, играехме здраво и печелихме мачове и купи, но Роки го нямаше."

След Лийдс халфът играе и за Манчестър Сити, Челси, Норич и Хъл, но никъде не блести. За 4 сезона в синьото на Челси изиграва едва 30-ина мача заради травми, а през 1998-а се отказва. Готов е за треньорска кариера. Виждането му за играта, природната интелигентност и коравият характер са отличен фундамент за това. Изкарва първите курсове на ФА, но през 1999-а му предлагат да иде да играе в Сабах, отбор от Борнео.

Изживяването си струва, Роки завежда там семейството си и трите деца, като планира сериозната работа в новата професия да започне след завръщането му в Англия.  Съдбата е решила друго. Един ден телефонът в дома на Йън Райт звъни и от другата страна на линията е Дейвид. "Райти, имам заболяване. Рак е, но не се притеснявай, не е страшно. Ще се оправя...", разказва нападателят. Но усеща, че гласът на приятеля му е променен.

Тони Адамс и Мартин Киоун отиват да го видят в дома му в Слоу, като признават по-късно, че не са могли да го познаят. Ужасно агресивната форма на болестта, която у нас е позната като Неходжкинов лимфом, го изяжда за 6 седмици. На 31 март 2001-ва Дейвид Роукасъл си отива от света, едва навършил 33 години. Знамената над "Хайбъри" са спуснати и клубът обявява траур.

Днес Роки отново е на стадиона при своите хора. Той е един от тези, които бдят над Арсенал от огромния колаж, опасващ "Емиратс" - с легенди на клуба от различни епохи. Може и да не е най-добрият футболист, носил екипа. Сигурно не е и рекордьор в каквато и да е категория. И по титли не е на първите места.

Но това е Роки - любимецът на всеки привърженик на този клуб. "Нашето момче", което знаеше какво е да играеш за Арсенал.

Материал на sportinglife.bg