Странен и непознат шум се завихри около „Емирейтс“ след последния съдийски сигнал. По тревата имаше разпръснати човешки развалини в червено и бяло. И когато изтощените играчи на Арсенал се изправиха на крака, те получиха бурни аплодисменти – жест на одобрение, може би дори на гордост.

Да, топчиите отново загубиха от Манчестър Сити (1:2). Да, до голяма степен пак те сами се биха. Но някак си не се чувстваше като другите пъти. За всеки, който е преживял наистина лошите години, който е видял на тази стадион много токсичен и разочароващ футбол, това само по себе си беше невероятно ново. Можем да спорим колко добър отбор е Арсенал, но в момента има ореол на надежда около този клуб и това се чувства като най-важното и най-крехкото нещо едновременно.

Артилеристите бяха брилянтни през първите 45 минути и решителни за около половин час в края, когато бяха с 10 души. Въпреки това не трябва да пренебрегнем факта, че в ключовите моменти на мача Сити удържа нервите си, а Арсенал не. Това е истинският белег на сегашното господство на гражданите в английския футбол. Нито един отбор след Юнайтед на сър Алекс не е използвал толкова умело своята аура и репутация.Дори когато не сте в най-добрата си форма, опонентът пак трябва да се преструва, че сте.

Реферите бяха смущаващи. Заслужаваше ли Габриел червен картон за действията си срещу Жезус? Падна ли Бернардо Силва театрално, след като фланелката му бе дръпната от Джака? Имаше ли дузпа за топчиите през първото полувреме? Всички тези ситуации бяха в полза на Сити.

И все пак, за голяма част от мача Арсенал предложи план на останалата част от лигата. Топчиите направиха шоу. Крайните защитници лагеруваха в половината на Сити. Партей и Йодегор имаха ключовете за халфовата линия. Най-важното е, че те имаха цел и дух и беше удоволствие да се наблюдава отбора. Може би няма по-добър шум в английския футбол от този, който издава тълпата, когато Букайо Сака поеме топката в свободно пространство.

А за Сити всички думи са излишни. Дори когато те не приличат на себе си, те стигат до трите точки – това бе 11-а поредна победа в лигата за Пеп и момчетата му.

Джонатан ЛЮ, Guardian, превод на в-к "Тема спорт"