Като се замисли човек, 2017-а всъщност не беше толкова отдавна. Но ако го измерите с това, което се случи с Арсенал през това време, изведнъж започва да изглежда като цяла вечност. Защото тази вечер топчиите ще сторят нещо, което не са правили от 2017-а. А това е да играят мач от елиминациите в Шампионска лига. Гостуването на Порто ще бъде първият път, в който артилеристите ще украсяват 1/8-финалите от времето на Арсен Венгер. А колко неща се промениха оттогава насам…

Мениджърът е различен, треньорският щаб също, както и всички играчи, административният персонал и дори технически собственикът е нов (б.р. – Стан Крьонке пое пълен контрол над клуба едва през 2018-а). Единственият човек, който остава, е Стюърт Макфарлейн – клубният фотограф. След толкова промени ще бъде ли различна и съдбата на Арсенал в тази фаза? Защото 1/8-финалите не са щастливо място за тях. 2017-а беше седмата поредна година, когато бяха елиминирани на този етап, като всяко поражение добавяше нов слой към екзистенциалната криза, която се изграждаше през последните години от управлението на Венгер. По онова време Арсенал изглежда правеше едни и същи грешки отново и отново. Същевременно намираше и нови, трупайки отчаяние и показвайки как изостава от отборите на най-високо ниво.

А всичко започна толкова обещаващо. Топчиите завършиха на второ място в групата си през 2010/11, което им отреди тежък съперник на 1/8-финалите – може би най-добрият отбор на Барселона, трениран тогава от Пеп Гуардиола. Въпреки това Арсенал спечели първия мач, постигайки може би най-славната си победа на „Емирейтс“ с 2:1. На реванша нещата вървяха също добре. Лео Меси откри в края на първата част, но в началото на втората Бускетс си отбеляза автогол за 1:1. В 56-ата минута дойде най-скандалният момент в срещата – Ван Перси изрита топката след сигнал от съдията Масимо Бусака и бе изгонен с втори жълт картон. Италианският рефер не чу нито едно от извиненията на нидерландеца, въпреки че 90 000 души по трибуните крещяха и викаха. И с 10 човека Арсенал имаше своите шансове, но попадения на Шави и Меси донесоха успеха с 3:1 на блаугранас.

Следващият сезон също започна обещаващо. Този път лондончани спечелиха групата си, а жребият за 1/8-финалите им отреди за съперник Милан. Първият двубой беше крушение за артилеристите, които загубиха с 0:4 като гости. На реванша чудото изгледаше възможно, тъй като на почивката Арсенал водеше с 3:0 след попадения на Косчелни, Росицки и Ван Перси. Но през второто полувреме голове не паднаха и така топчиите изхвърчаха от турнира.

През кампания 2012/13 спадът стана рязък. Тимът завърши на второ място в група, включваща Олимпиакос, Шалке и Монпелие. А на 1/8-финалите бе даден старт на поредицата от мъчителни срещи с Байерн. В първия мач Арсенал беше домакин, но баварците спечелиха комфортно с 3:1. На реванша топчиите се представиха на ниво и биха с 2:0 след попадения на Жиру (3) и Косчелни (86), но заради повече реализирани голове на чужд терен мюнхенският колос продължи.

Следващата година имаше дежавю – още едно второ място в групата и нов сблъсък с Байерн на 1/8-финалите. Възпитаниците на Пеп Гуардиола не оставиха шанс на топчиите – победа с 2:0 на „Емирейтс“ и стратегическо 1:1 в Мюнхен. И тук моделът бе продължен – смело представяне в реванша, което обаче не бе от абсолютно никаква полза, тъй като щетите вече бяха направени.

През 2014/15 Арсенал отново финишира на второ място в групата си, а жребият за 1/8-финалите бе по-благосклонен поне на хартия – Монако. Не че това се отрази добре на топчиите – в Северен Лондон князете победиха с 3:1, а едното от попаденията реализира Димитър Бербатов. И въпреки че артилеристите спечелиха реванша с 2:0, това отново беше напразно усилие с вече нанесени щети.

Арсенал така и не се научи от грешките си – през 2015/16 пак завърши като подгласник в групата си, а съперникът в първия етап на елиминациите бе Барселона. Този път лондончани играха доста добре в първия мач и се пребориха за 0:0. Но на реванша лос кулес постигнаха рутинна победа с 3:1 и Арсенал отново отпадна.

Топчиите запазиха най-лошото за накрая. Докато много от предишните неуспехи бяха разочароващи и симптоматични за общ упадък, случилото се през 2017-а беше тотален провал. Байерн унищожи на 1/8-финалите Арсенал с общ резултат 10:2 и тогава ясно се видя, че артилеристите са по-далеч от всякога от това да се конкурират с отбори на това ниво. Поражението от баварците беше последният мач на Венгер в Шампионска лига, както и на Арсенал в тази фаза за дълги години.

Ето че сега те се завръщат. Има много причини да мислим, че нещата ще бъдат различни от седемте предишни опита на този етап. Като начало Порто не е някой от гигантите в Европа. Драконите преживяват нещо като собствена екзистенциална криза. Те са трети в португалското първенство далеч зад Бенфика и Спортинг, а президентът Нуно Пинто да Коща, който е на поста от 1982-ра, е в процес на сваляне от не кой да е, а Андре Вияш-Боаш.

Но по-важното е, че Арсенал играе добър футбол и печели през повечето време с млад и жизнен отбор, включващ куп симпатични герои. Топчиите може да нямат всичко необходимо, за да завършат пред Ман Сити във Висшата лига, но кой го има? Артилеристите се завръщат на 1/8-финалите на Шампионска лига за първи от 7 години, а този път отпадането не изглежда толкова неизбежно.

Ник Милър, The Athletic, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС