Санчо крачи към Златната топка

„Винаги имаше цял куп деца след него, той тичаше, а те го следваха“, спомня си Норман Доукинс, който работи в увеселителен парк съвсем близо до къщата, в която е израснал Джейдън Санчо. Още тогава се е откроявал от останалите и си е личало, че може да стане футболист на най-високо ниво.

Като дете Джейдън е фен на Челси, а Франк Лампард е сред идолите му, но съдбата го праща първо в Уотфорд, после в Манчестър Сити и Борусия Дортмунд, за да го отведе до Театъра на мечтите през това лято.

„Винаги съм искал да стана професионален футболист, да карам хората да ме гледат и да си казват „уау“, както когато аз гледах Роналдиньо и си мислех, че искам един ден да бъда като него“, признава английският национал. Санчо осъзнава, че има да извърви още много път, но за тази крехка възраст постиженията му са завидни, особено що се отнася до умението му да предизвиква „уау“ реакции.

„Правеше го постоянно, от съвсем малък. Дори срещу по-големи деца. Блъскаха го, падаше, но ставаше и продължаваше да тича. Беше толкова добър, че играеше дори срещу мъже. Всички искаха да са от неговия отбор“, разказва Норман, който в онези години е бил и треньор.

Скоро Санчо отива в Уотфорд и научава много – от една страна, заради работата с професионални треньори, а и от друга, защото му се налага да живее без семейството си. Още на 8 Джейдън подписва първия си ученически договор със стършелите и в академията си печели репутация на необикновен талант.

Един от треньорите му Дейв Годли е толкова притеснен, че детето може да бъде откраднато от големите лондонски клубове като Арсенал и Челси, че лично посреща Джейдън и семейството му на гарата и ги откарва до тренировъчната база: „Първото ми впечатление беше, че е по-напред технически от другите деца, но няма опит да играе организиран футбол, а само на улицата“.

Именно в уличния футбол е голямата му сила.

„Не мисля, че става въпрос за природен талант. Ако вземем Диего Марадона, хората казват, че е роден за футболист, но има много документални филми за него, в които се вижда, че просто не е спирал да играе като дете, постоянно е бил с топката. При Джейдън е същото. Откъм физика и психика сигурно е роден с качества, които му помагат, но на първо място той постоянно е играел един на един срещу други момчета на улицата, постоянно се е опитвал да ги финтира и е намерил начини, които работят. После, когато са го научили на тактика, той е започнал и да ги прилага по-добре“, убеден е Годли.

„Бих се класифицирал като уличен футболист, там започна всичко при мен. С приятелите се упражнявахме доста с топката. Когато се връщах в Лондон, играехме петима на петима“, казва самият Санчо. От самото начало при него се откроява и характерът. Две неща се съчетават, за да го отличат – невероятна увереност в собствените възможности и пълната липса на какъвто и да е страх.

„Той просто иска да е най-добрият, най-техничният, да вкарва много голове, силата на характера при него не означава смелост и твърдост, а просто, че не го е страх от грешки“, споделя Годли. И тази своя черта Джейдън обяснява с детството си и мачлетата по уличните терени: „Защото, когато бях малък, играех с по-големи момчета и с всеки следващ път се чувствах по-уверен. Смятах, че ако се трудя повече от всеки друг, ще се откроявам повече“.

Докато е в Уотфорд, за него започва да се говори толкова много, че понякога Годли и колегите му „крият“ Санчо в по-големи възрастови групи или го пускат на непривичен пост, за да не изпъква твърде много, когато играе срещу най-богатите клубове. Няма как обаче такъв талант да се крие вечно и момчето е привлечено от Сити срещу 66 хил. паунда, когато е едва на 14.

Днес на „Етихад“ има горчивина заради начина, по който младокът беше изпуснат няколко години по-късно, но времето му при гражданите несъмнено е ключово за неговия прогрес. И там техниката и безупречното отношение се оценяват от треньорите. И после се появява Пеп Гуардиола...

Плешивият естет от Сан Педор бързо го вика в тренировките на първия отбор, което се случва и на други момчета от школата. Но малко от тях впечатляват Пеп, колкото Санчо. Именно на тези тренировки Джейдън се сближава с Рахим Стърлинг, превръщайки го в поредната жертва на финтовете си. 

„Не мисля, че го прави нарочно, просто е човек, който обича да изразява себе си. В крайна сметка изглежда унижаващо за противниците, но той не го прави, за да се перчи. Просто е част от играта му и е наслада да се наблюдава“, признава Стърлинг за начина, по който е бил тормозен от финтовете на съотборника си.

Не случайно Джейдън посочва Рахим и Марко Ройс като основно свое влияние не само във футбола, но и в живота: „Ройс ми помогна да израсна като играч. Извън терена също много сме се забавлявали и говорили. А Стърлинг също идва от Лондон като мен, от уличния футбол. И стигна толкова далеч на ранна възраст. Чувствам, че между нас има доста прилики, които ни свързват“.

Двамата все още можеха да са съотборници в Сити, ако не беше една доста оплетена сага, която доведе до напускането на Санчо. Той отказа да подпише предлагания му договор, защото не смяташе, че ще му се предостави достатъчно игрово време. А заради конфликта Гуардиола не го взе на предсезонното турне през лятото на 2017-а.

Санчо пък бойкотира тренировките и Сити реши, че няма друг избор, освен да го продаде. Дортмунд проучваше пазара за недооценени английски таланти. И така крилото отиде в нова страна, за да вземе №7 и да се превърне в световна звезда.

Той стана национал на Англия и след 4 години в Дортмунд сега е време за един цялостно нов етап. Всяко негово действие ще бъде наблюдавано под лупа, а 73-те милиона паунда, платени за него, ще му бъдат напомняни непрекъснато. Но с него са свързани надеждите за възстановяване на поизчезналото величие на червените дяволи. И той признава, че мечтае за „Златната топка“: „Мисля, че това трябва да е целта на всеки футболист“. А ако продължава да се развива по този начин, той със сигурност рано или късно ще бъде претендент. Тогава наистина всички ще кажем „уау“.

Материал на Goal.com