Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме материал на Ивайло Сачев, който коментира случващото се в Манчестър Юнайтед.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Пиша точно след края на дербито на Манчестър - Юнайтед и Сити. Победител е отборът на Сити. Но не е това проблемът. А по-скоро безличната и антипатичната игра на "червените дяволи". Къде е проблемът? 

свързани статии

Разбира се първо поглеждаме към треньора. Оле е наставник на Манчестър Юнайтед от декември 2018. Това означава, че той е най-дълго служилия треньор на Юнайтед от края на ерата Фъргюсън насам. За този период спечелените трофеи от Оле начело на Юнайтед - 0. Това просто не е добре за треньор на Манчестър Юнайтед. На Фъргюсън му трябваше доста време също, за да спечели първите си трофеи, но да съпоставим началото на периода при Фърги с този на Оле. 

Фъргюсън поема Манчестър Юнайтед през 1985 г. По това време Юнайтед нямат титла на английската лига от доста време. Също така това са годините на хегемонията на град Ливърпул, като едноименния Ливърпул и Евертън спечелиха по няколко титли. Тоест тогава Фъргюсън поема един отбор, който по това време е спящ гигант. Даже не чак толкова голям гигант, защото нямат чак толкова титли по това време. Първият сезон на Фъргюсън е ужасен, но му се дава шанс, който се оказва ключов. Именно той направи Манчестър Юнайтед хегемон в Англия, спечели 13 титли, задмина вечния враг Ливърпул, създаде 2-3 генерации велики футболисти и накара много хора да заобичат този отбор, включително и мен. 

Оле от своя страна поема отбора в момент, в който доминацията на Юнайтед вече е отминала, и клубът е в доста сериозна игрова криза в резултат на много грешни решения на Мойс, Ван Гаал и Моуриньо. Но Оле има всички пари, за да си позволи нужната шампионска селекция. В момента отборът като качество не изглежда толкова лошо. Но лично аз се чудя какво за бога прави там Санчо, Кавани, Телес и Ван Де Беек, като Оле съвсем недвусмислено показва, че не разчита на нито един от изброените. А се хвърлиха доста пари за тях. Просто за атрибути ли са ги взели. Оле си пуска Фред, който съвсем очевидно играе зле, Рашфорд, който на моменти е неузнаваемо слаб и Люк Шоу, който този сезон е ужасен. Няма да коментирам факта, че Юнайтед даде 80 милиона за Магуайър и го направи капитан. Не познавам по-слаб капитан в историята на Манчестър Юнайтед. 

свързани статии

Истината е, че игровата криза на Юнайтед не се е променила от идването на Оле. В момента Юнайтед е силно зависим от формата на Кристиано Роналдо. Той извади двата мача срещу Аталанта и този с Тотнъм. А когато португалецът няма ден, Ман Юнайтед бива разбит от вечния враг Ливърпул с 5-0 за 60 минути и след това "Мърсисайдци" спряха да играят и срещу Сити, които тотално ни смазаха игрово. Поне хубавото тук е, че резултатът не е толкова изразителен. 

Ето до какво стигнахме - да се радваме, че не сме паднали с повече от вечните ни врагове, които в момента са най-класните отбори в лигата. 

Лично според мен от идването на Оле, Юнайтед се води по течението - имаме страхотна серия от мачове, последвани от отвратителни такива и после този кръг се повтаря. Така просто няма как да се приближим до Ман Сити, Ливърпул и Челси, при които има една ясна възходителна линия. 

Точно затова си мисля, че главен виновник за положението на Юнайтед, е Оле Гунар Солскяер. Ясно е, че лигльовци като Погба нямат място в отбора, но точно Оле е човекът, който трябва да тропне по маста и такива да ги постави на място. 

Ивайло Сачев, специално за gol.bg