Макар и уволнен от Юнайтед, бившият нападател и мениджър Оле Гунар Солскяер (50 г.) все още усеща безграничната любов на феновете на червените дяволи. Пред голяма публика, събрана в хотел в центъра на Манчестър, норвежецът прекара повече от час на сцената и покри всякакви теми, свързани със спомените му от „Олд Трафорд“ и сегашната ситуация в клуба.

След като бе отскочил до дома на Рой Кийн за чаша чай и разговор с бившия си съотборник, в събота той се върна на стадиона срещу Уулвс (2:0), за да гледа на живо отбора за първи път откакто бе освободен. Оле не крие, че е впечатлен от своя наследник Ерик тен Хаг, надявайки се в същото време, че клубът съвсем скоро ще се сдобие с нов собственик. Защо иска семейство Глейзър да напусне, защо е разочарован и защо вижда някои от настоящите играчи като „снежинки“, на които им липсва манталитет? Отговорите са в следващите редове.

За смяната на собствеността на „Олд Трафорд“

Повече от всичко Солскяер дава да се разбере, че е изцяло отдаден на идеята 20-кратните шампиони да се утвърдят отново като най-добрия отбор в страната. И както много фенове на Юнайтед, норвежецът изразява разочарование, че смяната на собствеността се проточва толкова дълго. „Нужно е да се случи, защото „Олд Трафорд” е пренебрегнат, тренировъчното игрище е занемарено. Трябва да наваксваме много спрямо останалите отбори”, притеснен е Оле, докато феновете редовно пускат кадри от покрива на „Олд Трафорд“, който тече, когато вали!

Откакто Глейзър поемат Манчестър Ю, 4 от останалите 5 клуба от така наречения Топ 6 разшириха своите стадиони или се преместиха на нови такива, докато в дома на червените дяволи не е правен значителен ремонт от десетилетия. Без да го казва категорично, Солскяер оставя впечатлението, че за нов собственик подкрепя сър Джим Ратклиф, а не кандидатите от Катар. Както е известно, Ратклиф е начело на Ница във френската Лига 1 и въпреки че досега се пазеше в тайна, Солскяер разкри, че френският клуб се е опитал да го назначи за треньор.

„Не съм сигурен обаче, че Ратклиф може да получи целия клуб. Мисля, че той иска само 51 процента, това е трудно”, коментира Оле.

За времето си начело на клуба

Солскяер говори и от позицията на бивш служител, който е видял отблизо променящия се пейзаж на английския футбол. „Чувствам се много, много привилегирован. За мен беше чест да бъда мениджър на Манчестър Юнайтед, но от друга страна, вероятно никога не е имало по-лош момент да бъдеш начело на този клуб. За съжаление, трябва да кажа, че по същото време Сити и Ливърпул разполагаха с най-добрите отбори, които някога са имали. Когато аз бях футболист, конкуренцията не бе такава – имаше само един Арсенал, но това беше. Понякога трябва да вдигнете ръце и да кажете: „Да, те (Сити и Ливърпул) бяха добри”. Ние станахме втори и трети. Все още имаме непобеден рекорд като гости във Висшата лига и това говори нещо. Но в същото време конкуренцията става все по-трудна и по-трудна. Все по-сложно е да се задържиш на върха. Всички останали отбори забогатяват и няма лесни мачове”, коментира Солскяер, връщайки се към периода начело на Манчестър Ю. Той бе уволнен през ноември 2021 г. след поредица от поражения, които показаха, че все още тимът трябва да извърви дълъг път, преди да се превърне в претендент за титлата. Един от мачовете, които доведоха до изгонването на Солскяер, бе домакинската загуба с 0:5 от Ливърпул.

За онзи съвет

Може би погледнато назад, щеше да е от полза, ако Юнайтед не бе отхвърлил съвета на Солскяер, докато бе начело на Молде в Норвегия. Тогава Оле се опитва да убеди бившия си клуб, че тийнейджър на име Ерлин Холанд може да стане един от най-великите нападатели в света. По същото време мениджър на червените дяволи е Моуриньо, а Ед Уудърд – главен изпълнителен директор. В крайна сметка по необясними причини Юнайтед избира да не подпише с играча, който сега чупи всякакви рекорди за градския враг Сити и вероятно е основен кандидат да спечели „Златната топка“.

„Свързах се с Юнайтед, защото имахме този талантлив нападател, който те трябваше да имат, но не ме послушаха, за съжаление! Тогава струваше само 4 милиона! Но така и не подписаха с него. Не питайте къде е Холанд сега. Той е твърде добър”, съжалява Солскяер.

За проблемите в съблекалнята

Докато работеше в Юнайтед, Солскяер имаше някои проблеми с играчите от първия отбор. Затова той отбелязва, че нагласите в съблекалнята са се променили към по-лошо в сравнение с онзи отбор на червените дяволи, който печелеше титлите по навик.

„Момчетата в нашата съблекалня бяха абсолютно фантастични. Рой Кийн беше лидерът, когото всички гледаха. Дейвид Мей беше шегаджията, клоунът. Гари (Невил) все още е най-заетият и беше най-заетият още тогава. Ники (Бът) и Гигси (Райън Гигс) бяха артистите. Беше просто фантастична съблекалня от победители, които мразеха да губят. След лоши мачове дори се е стигало до бой между нас. Просто имаше моменти, в които трябваше да се разтърсим един друг. Ами сега? Ако се случи нещо подобно с днешните момчета, те ще се оплачат на мама или татко. Или пък на агентите. Това са футболисти „снежинки”. Малцина от днешните играчи изобщо няма да оцелеят в бившата съблекалнята на Юнайтед”.

За легендарния гол срещу Байерн

Култовият статут на Солскяер е свързан с онзи сладък момент в Барселона – 26 май 1999 г. – когато норвежецът вкарва гола в добавеното време за победата на Манчестър Юнайтед срещу Байерн във финала на Шампионската лига. „Честно казано, никога не съм гледал целия мач. Веднъж наблюдавах 15-те минути, след като се появих. Но за сметка на това съм виждал гола милион и един път”, разказва норвежецът.

Беше му напомнено и за времето, когато вкара четири, при това като резерва, а Манчестър Ю бие с 8:1 Нотингам Форест. Освен това Солскяер разказа забавни истории за това какво е да живееш в съседство с Алекс Фъргюсън, докато бе играч. „Ужасно”, така го е запомнил Оле. „Представете си мачовете като гости, когато загубите и той поиска превоз до дома си. Трябва да го вземеш! Но в същото време се страхуваш да не кажеш нещо глупаво”.

За чувството след уволнението

„Като възрастен мъж съм плакал два пъти в живота. Първият беше след моя бенефис. Другият е тогава, преди година и половина, когато трябваше да напусна. Манчестър Юнайтед просто прави нещо с теб“, признава той и се връща към най-добрия си мач като мениджър на червените дяволи: „Когато победихме Ман Сити с 2:0 през март 2020 г. точно преди блокирането заради коронавируса. Това бе най-доброто чувство, което имах.“

За бъдещия мениджър на Юнайтед

Солскяер говори благоприятно за Ричард Арнолд, който в момента е главен изпълнителен директор на Юнайтед, добавяйки, че „става дума за това да накараш хората над него да направят това, което е необходимо за клуба“. Не бе пропусната и темата с Майкъл Карик, който изведе Мидълзбро до плейофите в Чемпиъншип, а преди това бе помощник на Оле в Юнайтед.

„Имам предвид това с цялото си сърце: Сигурен съм, че той ще бъде мениджър на Манчестър Юнайтед един ден. Майкъл е класа, от горе до долу. Почтеност, лоялност, уважение, знания – той има абсолютно всичко. Надявам се да се справим добре с Ерик тен Хаг, наистина се надявам да е така. Когато той си отиде, Майкъл вече ще е имал достатъчно години, за да може клубът да каже: „Върни се, защото имаме нужда от теб”.

Относно своите собствени планове, норвежецът е категоричен: „Има толкова много клубове, но аз няма да работя само заради самата работа. Трябва да е нещо специално, нова култура или клуб, който наистина ме вълнува. Или може би пък ще ме искат обратно в клуба (Юнайтед) в някакво качество, кой знае?”

Материал на "Тема спорт"

Снимка: БГНЕС