Ман Юнайтед трябва да преживее Сър Алекс

Адам БЕЙТ/Sky SPORTS

Докато Манчестър Юнайтед отново се обръща към своето минало, Адам Бейт твърди, че опитите да се възстанови изгубеното след пенсионирането на сър Алекс Фъргюсън не са правилният път напред.

Скандираха името на Дарън Флетчър. Скандираха за Оле Гунар Солскяер. Скандираха и за Майкъл Карик. Под светлините на „Търф Мур“ играха с четирима защитници и видяха как крило, излязло от академията, бе близо до зрелищен победен гол.

Присвийте очи малко ще видите, че играчите и феновете на Манчестър Юнайтед отново започнаха да се забавляват – дори и Джейсън Уилкокс и Омар Берада да изглеждаха каменно сериозни на трибуните. Коби Майну и Мейсън Маунт като двойка в средата на терена. Трийсет удара към вратата.

Историите вече се разпространяват как Флетчър е вдъхновил младите играчи на „Олд Трафорд“, като им е показвал видеа на Роналдо и Уейн Рууни. Били сме тук и преди, разбира се, когато Солскяер имаше история за всяка ситуация. Феновете го приемат с удоволствие.

Но нищо от това не би трябвало да убеждава ръководството на Юнайтед да се хвърля обратно в миналото за дълго време. Колкото и трудно да е след болезнения и вече до голяма степен безсмислен гаф при Рубен Аморим, Юнайтед все пак трябва да гледа към бъдещето.

Носталгията е мощна емоция, когато си спечелил всичко, но въпреки реда в песента, че това никога няма да спре, Юнайтед отново са в задънена улица. Клубът често изглежда по-щастлив да гледа назад, отколкото напред.

Засега всеки мач се превръща в референдум за пътя на клуба обратно към славата. Юнайтед отново са на кръстопът. Мнозина изглеждат уморени от опитите за модернизация чрез имитация. Те искат да го правят „по своя начин“.

Гари Невил е решен да види как клубът прегръща своето ДНК и започва да „играе по Юнайтедския начин“. Пол Паркър смята, че това означава връщане на Рой Кийн. И това са само бившите десни бекове на Англия. Мненията на Вив Андерсън по въпроса остават неясни.

Следват рижите бивши халфове. Пол Скоулс вярва, че завръщането на Кийн би било посрещнато с възторг, сравнявайки го с връщането на Кристиано Роналдо като играч – което, разбира се, беше огромен успех. Ники Бът смята, че трябва да има роля за Стив Брус.

Рио Фърдинанд е доволен, че Флетчър е назначен за временен треньор – разкривайки, че бившите играчи са единодушни в WhatsApp групата си – и е още по-доволен, че сър Алекс Фъргюсън е бил консултиран от своя сънародник преди да приеме тази временна роля.

Тази отдаденост към култа на Фъргюсън може да изглежда като безобидно уважение към осемдесетгодишна легенда, но тя издава копнеж по нещо отдавна отминало, което все още оказва реално влияние върху решенията за бъдещето. Юнайтед продължават да търсят тайната рецепта.

Може би това е очаквано, предвид огромното значение на Фъргюсън за клуб с мащаба на Юнайтед. Вероятно най-големият клуб в Англия и със сигурност най-подкрепяният, но въпреки това те са печелили титлата само под ръководството на двама души от Първата световна война насам.

За сравнение, това е същият брой като при Бърнли. По-малко от броя различни мениджъри, които изведоха Челси до титлата във Висшата лига в рамките на седем години през последните години. Манчестър Сити успя да я спечели с трима различни мениджъри само за шест години.

Културата в Юнайтед е различна и е естествено бившите играчи на Фъргюсън да търсят уроци от стария си наставник, дори ако печално известното твърдение на Солскяер, че не се е чувствал комфортно да използва паркомястото си на тренировъчната база, беше малко пресилено.

Проблемът е, че възпроизвеждането на Фъргюсън не е толкова лесно, колкото да наложиш принципите на притежание на топката, преподавани на децата в Ла Масия на Барселона или в Де Тоекомст на Аякс. Фъргюсън беше много по-гъвкав – идеите му се променяха според изискванията на играта.

Неприятната истина е, че няма школа на Фъргюсън, няма нишка от идеи, предавана на следващото поколение – има само интуицията на велик мениджър. Такъв, който през цялата си дълга и успешна кариера доказваше, че може да се адаптира към времето.

Какво би направил Фъргюсън сега? Не знаем. Най-вероятно то би изглеждало толкова различно, колкото Норман Уайтсайд от Карлос Тевес, толкова различно, колкото Абърдийн от късната му ера в Юнайтед – не някакво копие на система, използвана когато Джон Мейджър беше на власт.

Новите концепции идваха чрез постоянно променящ се състав от асистенти. Той играеше с двойки нападатели – докато не спря. Играеше 4-4-2 – докато не спря. Играеше открит и атакуващ футбол – докато успехът в Шампионската лига не наложи по-прагматичен подход в гостуванията.

Митът в основата на всичко това е идеята, че сър Мат Бъзби и сър Алекс са били въплъщение на Юнайтед, плод на някакво непорочно зачатие в „Дъ Клиф“, а не външни фигури, каквито всъщност бяха. И двамата шотландци – Бъзби дори е играл за Манчестър Сити и Ливърпул.

Всъщност, Ливърпул премина през същото – извадиха сър Кени Далглиш от пенсия, когато се изгубиха при Рой Ходжсън, а титлата изглеждаше по-далеч от всякога. Нужно беше пристигането на човек без никаква връзка с града, за да се върне трофеят.

Говорейки за Юрген Клоп, човек си спомня неловък разговор с изпълнителния директор на Борусия Дортмунд, Карстен Крамер, когато беше отбелязано, че въпреки всички приказки за нуждата от „хора на Дортмунд“, именно Клоп – един шваб – донесе последната им титла.

И все пак идеята остава съблазнителна – утеха за клубове, които отчаяно се опитват да си върнат нещо изгубено. Как иначе да си обясним обръщането към човек, уволнен от Мидълзбро през юни, или към човек, който последно бе в Бешикташ и бе уволнен от самия Манчестър Юнайтед през 2021 година?

Това, разбира се, е позната територия и за двамата – Карик и Солскяер вече са влизали временно, за да стабилизират разклатения кораб. Райън Гигс го направи преди тях. Рууд ван Нистелрой – след тях. Флетчър сега се присъединява към този списък, докато Юнайтед отново се опитва да разбере какво следва.

Но това е застой, а не прогрес, и не може да бъде представяно като велик план за възраждане, който ще „направи Юнайтед отново велик“. Това е липса на идея, а не завръщане към такава – клуб, толкова натежал от собствената си история, че се отказва да изгради ново бъдеще.

Да, играйте позитивен футбол с четирима в защита и развивайте млади играчи. Това не е нещо уникално и всъщност е целта на повечето клубове в страната. Както при Бъзби и Фъргюсън, не е нужно да си пропит от традициите на Юнайтед, за да го направиш.

Това би трябвало да е очевидно. Но когато си Манчестър Юнайтед и си спечелил всичко под ръководството на един човек, изкушението да погледнеш назад може да бъде непреодолимо. Солскяер начело? Новият шеф, същият като стария. Присвий очи малко и може дори да започне да има смисъл.