2020 година няма да бъде запомнена с нищо добро. Но ако има едно събитие, което да свети ярко и ослепително, това е титлата на великия Ливърпул. През май 1990 година никой не е можел да допусне, че следващата шампионска купа ще бъде вдигната отново чак след 11 хиляди дни. И че този, който я вдига, няма дори да е бил роден през май 1990 година. Джордан Хендерсън се е пръкнал на белия свят точно един месец след като неговият предшественик Алън Хансен вдигна трофея. А Алън Хансен днес е на 65 години. Оставям ви сами да оцените колко значимо е постижението на днешния Ливърпул.

Но нещото, което е по-важно от спечелената титла, е фактът, че дългото чакане с нищо не измени статута на червените. Без титла на Англия, респективно без отличие в Премиършип, те задържаха позицията си на клуб от Бръшляновата футболна лига. Тези 11 000 дни не измениха харизмата и аурата на този невероятен футболен клуб. Дългото чакане само добави нещо изключително към осанката на Ливърпул. Клубът от родния град на "Бийтълс" не само че не загуби нито един привърженик, но и добави нови милиони. Това е нещо уникално, феновете обичат да бъдат с победителите, но за Ливърпул и това не се отнася. Защото този клуб е специален.

Между другото тези, които най-много се подиграваха, а това бяха привържениците на Манчестър Юнайтед, не трябва да забравят, че и техният клуб е имал сух период от 26 години без титла на Англия. При това с отпадане във Втора дивизия и без никакви европейски постижения. Ливърпул не печелеше титли в Англия, но за същия период успя да прибави две нови в Шампионската лига и да окупира второто място за всички времена след недостижимия Реал Мадрид.

Като споменах Реал Мадрид, мнозина днес убедено вярват, че Ливърпул е следващият най-велик футболен клуб в историята. А към днешна дата най-силният като игрови достойнства в света. Основание за подобно твърдение дава уникалният начин, по който червените стигнаха до така чакания трофей. На практика още преди Боксинг Дей и Коледа те вече бяха шампиони. Дори сривът бе напълно изолиран като възможност, защото бе ясно, че при 20 точки преднина и най-големият карък не може да те спре. Както и най-големите прокоби.

Както се казва - Денят се познава по утрото. А утрото за червените настъпи още с идването на Юрген Клоп. Много скоро се усети, че немецът притежава нещо от магията на Шенкли, Пейсли и Кени Далглиш. Но притежава и нещо, което преди него нямаха Рафа Бенитес и Брендън Роджърс. Да си мениджър в Ливърпул е много по-различно, отколкото например в Челси или Манчестър Сити. Клоп възроди клуба преди всичко на емоционално ниво. А след това намери и най-точната рецепта как да го превърне в машина за победи.

Много неща са ексклузивни в тази титла на Ливърпул. В аналите ще влязат числата, някои от които са поразителни. Но статистиката се създава от реални хора. Клоп създаде един необикновен отбор, който днес и емоционално, и рационално се подлага на дисекция от всеки футболен привърженик. Този Ливърпул си осигури място във футболната памет. За него и след 50 години ще се коментира със страст. Както го правим за отбора от 70-те години с тогавашните звезди. Салах, Фирмино, Мане, Хендерсън, Александър-Арнолд, Алисон и най-вече Върджил ван Дайк си осигуриха място в златните летописи на футбола. Те показаха, че по-важна от победата е само начинът, по който я постигаш.

Най-хубавото обаче е, че за сегашния Ливърпул не се пише в минало или сегашно време. Колкото и да е забележителна тази титла, а тя е такава главно заради дългото очакване, тепърва този отбор ще печели нови и нови успехи. Намираме се в ерата на червения цвят. 

Преди 10 години всички предричаха, че успехите на Барселона няма да имат край, сега същото се отнася в пълна степен за Ливърпул. Факт е, че не защитиха европейската си купа, но дори и това е част от харизмата. През 2020 година най-важното нещо бе да станат шампиони на Англия. А оттук нататък в обозримия хоризонт ще има дублиране и на домашните успехи, и на тези по света. За мен поне няма никакво съмнение, че ерата е стартирана и нищо не може да я осуети. Имаме ново футболно явление и не ни остава нищо друго, освен да му се наслаждаваме. А после дълги години спомените да ни топлят.

 

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"