Защото те ще останат завинаги млади и красиви. Живот в светлина, защото съдбата им ще остане неосъществена, шампионите трагично загубени запазват специално място в колективната памет. Като Марсел Сердан, който загива в в самолетна катастрофа на 28 октомври 1949 г. по време на полет до Ню Йорк, или Айртон Сена, който си отива на пистата Имола на 1 май 1994 г.

Историята на футбола, както и на други други спортове, както и други области на изкуството, които пораждат идолопоклонничество и следователно митология, по същия начин, както рокът и проклятието на звездите, които умират в на 27-годишна възраст (като Брайън Джоунс, Джими Хендрикс, Жанис Жоплин, Джим Морисън, Кърт Кобейн, Ейми Уайтхаус).

В допълнение към шампионите, които са загинали на фронтовата линия в световни войни, няколко въздушни катастрофи са оставили своя отпечатък в историята на играта, като например тази на хълма Суперга в Торино, където самолет който връща футболния тим на Торо от Лисабон през 1949 г, с Валентино Мацола и още куп други италиански национали, се разбива и почти никой не оцелява.

Или пък трагедията от английския футбол в Мюнхен, при която осем играчи на Манчестър Юнайтед бяха убити на връщане от
европейски мач в Белград на 6 февруари 1958 г. Дънкан Едуардс е един от починалите тогава. Десет години по-късно, оцелелите, треньорът Мат Бъзби и Бъзби и Боби Чарлтън, спечелиха КЕШ.

По същия начин международната емоция когато произшествието при която отборът на Замбия, който беше излетял за квалификационен мач в Сенегал на 27 април 1993 г., и когато 17 членове на бразилския клуб бразилския клуб Шапекоензе си отидоха в катастрофа в Колумбия на 28 ноември 2016 г. Трима играчи са сред петимата оцелели.

Мнозина помнят нелепата смърт на Емилиано Сала, който изчезна по време на самолетна катастрофа през януари 2019 г.
на път от Нант за Кардиф.

Автомобилната катастрофа, при която Диого Жота загина в Испания, съживява болезнения спомен за други произшествия на пътя. Злополуката на Гаетано Ширея в Полша през септември 1989 г. Великият италиански защитник, година след след оттеглянето си от играта и започнал новото приключение като помощник-треньор на Ювентус, на който е посветил 14 години като играч, беше в Полша, за да наблюдава Гурник Забже, бъдещ съперник на бианконерите. Шофьорът на автомобила му направил безразсъдна маневра за изпреварване, сблъскал се с микробус и автомобилът се запалил. За Гаетано, шофьора и преводача не е имало какво да се направи, оцелял е само един пътник. Датата е 3 септември 1989 г., Ширеая е бил на 36 години.

Подобрна е съдбата и на Хосе Антонио Рейес, който след звездната си кариера вече мисли за друго поприще, въпреки че все още играе за Естрамадура. Вместо това на 1 юни 2019 г., на 35-годишна възраст, той губи живота си в автомобилна катастрофа. Пътувайки с висока скорост близо до родния си град Утрера, колата му се преобръща и запалва след спукана гума.

А кой в България не си спомня за Гунди? Дори и тези, които никога не са го гледали, знаят историята му. Легендата на Левски загива, заедно със съотборника си Никола Котков в автомобилна катастрофа на прохода Витиня на 30 юни 1971 г., когато Алфа Ромеото му се забива в камион. Посмъртно е обявен за най-добър играч на България за 20-и век. На погребението му се стичат повече от 550 000 души.

Историята помни и още такива трагедии. Като на английския национал Лори Кънингам, който загина зад волана в Мадрид през 1989 г. Или във френския футбол, тези на Франсис Меано (22 г.), млад играч на Реймс през 1953 г., който дава името си на трибуна на стадион "Огюст-Делон". Или резервният вратар на Олимпик Лион Люк Борели през февруари 1999 г. на на 33-годишна възраст, както и на Жан-Мишел Лабьоф от Нант Жан-Мишел Лабежоф и Сет Адонкор, полубрат на Марсел Десаи на 18 ноември 1984 г.

Но трагедиите след катастроха на пътя или на самолет не са единствените, от които футболът е засегнат. Достатъчно е да си спомним самоубийството на германския вратар Роберт Енке през 2009 г. и уелския треньор и бившия игра Гари Спийд, през 2011. А смърт има даже на терена. Където си отидоха хора като Марк Вивиен Фое (Камерун, 2003 г.), Миклош Фехер (Бенфика, 2004 г.), Антонио Пуерта (Севиля, 2007 г.), Даниел Харке (Еспаньол, 2009 г.). Намерен мъртъв в хотелската си стая по време на тренировъчен лагер беше Давиде Астори, капитан на Фиорентина (2018).

Но може би най-голямата трагедия е когато няколко дни след като си вкара автогол с екипа на Колумбия на световното първенство през 1994 г.  Андрес Ескобар беше застрелян при завръщането си в Богота.