Ла Лига изпрати най-лудия сезон

В 101-ата минута на 35-ия кръг, при това след полунощ в лятото на най-горещия град на Европа, двете най-добри неща, които могат да се случат във футбола, се случиха едновременно. Нападател, който се върна да пази, спаси удар на вратар, който бе излязъл напред. И така голмайсторът попречи на стража, на който вече бе вкарал гол, да му върне жеста обратно.

"Никога не съм си представял това", призна Лукас Окампос от Севиля, опитвайки да не се кикоти, след като надяна ръкавиците и на свой ред спаси отбора срещу вратаря Марко Дмитрович (Ейбар). Но целият сезон бе такъв, луд и странен. 

През септември Луис Суарес от Барса предрече, че "ни предстои много дълга и тежка кампания", но нямаше как да прогнозира колко по-трудно наистина ще бъде. При това не само за един отбор, а за всички.

Когато Ла Лига приключи, се навъртя точно една година откакто Реал Мадрид пусна 7 гола срещу градския враг Атлетико в Ню Йорк и всички бяха побеснели. "Запазете спокойствие", контрира Зидан на фона на бурята. Ще видим добри неща", обеща Зизу. Както винаги, французинът някак се оказа прав. След 12 месеца неговите момчета бяха спечелили титлата в Испания!

Измина необичайна кампания, в която четирите най-скъпи попълнения не показаха почти нищо - Жоао Феликс, Антоан Гризман, Еден Азар и Лука Йович. В безкрайния 11-месечен сезон видяхме и безкрайни кървави закъснения на ВАР, повече дузпи от всеки друг път, вълна от уволнени треньори (11 през кампанията и още 4 след нея), най-младо момче реализатор (Фати от Барса на 16 г.), а и най-стар автор на хеттрик - Хоакин Санчес от Бетис (38 г.). Направи го само в рамките на 18 минути!

Ел Класико бе отложено заради политика, а избухването на коронавируса раздели кампанията на две напълно различни половини. Когато футболът се завърна, вече нищо не бе същото. Различен сезон, различно време, различен свят! Мачове на празни стадиони и 11 кръга, наблъскани в 5 седмици. Торбите със сладки бяха заменени с мокри кърпички, ръкавици и маски за лице, а единственото място, от което обикновен фен можеше да гледа истински мач, бе от 14-ия етаж на съседната сграда. Мъжете в стаята с ВАР пък често създаваха впечатление, че изобщо не гледат...

Мач от втора дивизия бе прекратен заради антифашистки песни (Райо - Албасете), а Суперкупата на Испания в Саудитска Арабия не бе спечелена нито от шампиона, нито от носителя на Купата на краля. За капак настанаха хаос и обвинения след като последният кръг в Сегунда не бе довършен заради избухване на заразата във Фуенлабрада.

Поне в Ла Лига кампанията завърши успешно, а в началото изглеждаше, че двуполюсният модел може да бъде разбит. Шест отбора се бяха събрали в рамките на 2 точки, а до десетия кръг на върха се бяха изредили цели 6 тима - Реал М, Севиля, Атлетик Б, Атлетико М, Барселона и Гранада. В края обаче обичайните заподозрени пак бяха далеч напред.

Каталунците, вдигнали 8 от последните 11 лиги, водеха до началото на пандемията, а бъдещият шампион Реал Мадрид не бе стартирал никак добре. Сега изглежда забравено, но имаше период, в който дори Зидан висеше на косъм от уволнение. Неговите момчета бяха разбити с 0:3 от ПСЖ в ШЛ и загубиха в Палма от новака Майорка. После отборът се стабилизира, но остана непостоянен. Дори победата над Барса бе последвана веднага от загуба срещу Бетис.

На дъното също бе напечено. Леганес на Хавиер Агире изглеждаше обречен, след като загуби голмайсторите Юсеф ен Несири и Мартин Брейтуейт през зимата, но се бори да последно и бе само на един удар от спасението в последния кръг. Спорното правило за извънредни трансфери ощети краставичарите и запали поредните скандали. Селта, който бе пряк конкурент, странно защо получи разрешение да вземе нападателя Нолито заради контузия на... вратар. И това се оказа ключово, тъй като именно Нолито вкара един от спасителните голове (при 1:1 с Бетис).

Славният Еспаньол изпадна безславно в Сегунда, а треньорът Абелардо определени присъствието си в клуба като "мазохизъм". На другия край Севиля и Атлетико Мадрид взеха билети за ШЛ, а Реал Сосиедад изпусна Топ 4.

Баските бяха най-приятните за гледане преди пандемията, но след нея минаха на обратния полюс и бяха едни от най-слабите. Гранада сътвори чудо с третия най-малък бюджет и за първи път ще играе в Европа.

Валенсия заслужено остана извън международните квоти, а Хетафе изпусна Топ 7 и остана с нищо... Заради получен гол в 99-ата минута, пропусната дузпа и три отменени попадения в последния кръг.

• * Най-неочакван герой: Президентът на Хетафе Анхел Торес, който нареди да не се пътува до Милано за мача от Лига Европа срещу Интер в разгара на пандемията. По този начин (не е пресилено да се каже) босът спаси доста животи.
• * Най-учтив играч: Пабло де Бласис от Ейбар удължи договора си с 3 седмици, за да завърши сезона, но даде парите на чистачките в клуба и служителите в кухнята.
• * Най-добър трансфер: Може да е Лукас Окампос от Севиля, но наградата е за Чили Авила, който бе купен само за 2,7 млн. евро и стана голмайстор на Осасуна.
• * Най-лош мач: Хосе Луис Мендилибар бе попитан какво мисли за нулевото реми на Ейбар - Леганес: "Мачът бе на празни трибуни, което значи, че никой не е плащал билет. Доволен съм от това".
• * Най-добър мач: Победата на Реал Сос с 4:3 над Осасуна си заслужаваше гледането, но също и великият мач срещу Реал М на "Бернабеу", който Сосиедад спечели с 4:3!
• * Най-добър домашен любимец: Кучето на Маркос Йоренте от Атлетико М. Казва се "Анфилд". Знаете защо...
• * Най-добър гол: Задната ножица на Ариц Адирус (Атлетик Б) срещу Барса в последната минута на първия кръг.
• * Най-добър треньор: Зидан рискува много, завръщайки се в Реал М, но успя да се справи още по-добре дори от първия път. Добри думи заслужава и Хавиер Агире, който почти спаси Леганес, а Арасате е нещо като Клоп за Осасуна, хвалят го на "Ел Садар". Лопетеги свърши работа в Севиля, миналогодишният №1 Хосе Бордалас все още е обичан в Хетафе, а стабилният сезон на Валядолид е заслуга на Серхио. Но над всички е Диего Мартинес (Гранада). Най-младият треньор в Испания догодина ще бъде и един от най-младите в Европа - благодарение на отличните си резултати.
• * Най-добър играч: Дори най-слабата година на Меси е по-добра от най-добрите сезони на всички останали играчи! Може би най-постоянен бе Каземиро от Реал М. Преди пандемията силна заявка направи Мартин Йодегард от Сосиедад, а след рестарта - Серхио Рамос (Реал М) и Санти Касорла (Виляреал). Като цяло обаче наградата отива при Бензема. Той е човекът с най-голям принос за точките на Реал М, но не става дума само за статистика. Неговата асистенция с пета за успеха над Еспаньол (1:0) сумира цялата красота на Ла Лига!

Сид Лоу, "Гардиън"
Превод на "Тема спорт"