Робин Худ на футбола. Така Реал Мадрид ще бъде наричан оттук нататък във всички футболни форуми на земята. Отбор, способен да направи безполезни петродоларите на Катар (ПСЖ на Меси, Неймар, Мбапе…), да повтори подвига с екипа, произведен от руския мултимилионер Абрамович, без да обръща внимание на финансовия феърплей, и да затвори пътя към финала в Париж на отбора, начело с Гуардиола, който е инвестирал повече от милиард евро за трансфери през годините, за да спечели толкова европейски шампионски купи, колкото отборът от двата ми града в Ла Манча (Еренсия и Вилярубия де лос Охос).

За това ще се говори дълги години. Това, което се случи в трите вълшебни нощи срещу ПСЖ, Челси и Сити, ще бъде записано в учебниците по история. И говоря отвъд футбола. Прогнозирам, че отсега нататък мачовете от Шампионската лига на „Бернабеу” ще бъдат култов обект и туристическа дестинация, точно както човек отива в Париж, за да види Айфеловата кула, или в Рим, за да разгледа Колизеума. Ако обичате силни емоции, елате в Мадрид, докато химнът на Шампионската лига се чува на заден план. Или европейската купа, както я нарича баща ми. Всичко е безкраен транс.

По време на обяда споделих масата с 68 членове на клуба на привържениците, които бяха дошли от всички краища. „Ще спечелим с 3:1 след продължения“ беше най-използваният израз сред деликатесите от мерлуза и парчета пържола в „Конча Еспина”, за да се превърне в колективна лудост при пристигането на клубния автобус. Хората на Анчелоти халюцинираха с отворени като чинии очи. „Не можем да подведем тези хора.”

След преодоляването на 0:3 срещу Челси изглеждаше невъзможно да се премине тази граница на трудност, доведена до крайност. Но тогава нямаше да бъде Реал под очарованието на този турнир, с който живее в щастлив брак от 1956 г., когато спечели Първата, точно в Париж, със страхотен обрат. Реймс поведе с 2:0 и 3:2, но в крайна сметка два гола на Риал и Маркитос подпечатаха първия подвиг. И така „глупаво” са спечелени 13 финала, от които последните седем поредни.

Но преди 90-ата минута всичко изглеждаше загубено. Това 0:1 се запази след две антологични спасявания на Куртоа и едно изчистване от голлинията на Менди. Бялата котка отново оцеля, преди Родриго, момчето, което изглежда докоснато от боговете, да вкара два невероятни гола за една минута. Колективна лудост! „Бернабеу” гори! Отново хората плачат от емоции на трибуните. Англичаните са с покрусени лица. Гуардиола мисли за обичайното („каква полза от черната дъска, ако за това няма противоотрова?“). Анчелоти се наслаждава, без да пуши пура. Каземиро, Кроос и Модрич насърчават децата от групата (Камавинга, Валверде, Родриго, Винисиус…).

Допълнителното време дойде с Реал, разярен от непоклатимата вяра в сценария, в който се чувства неразрушим, докато хората на Гуардиола търкат очите си, без да разберат какво, по дяволите, се случва. За да бъдат погълнати от Бензема, който с твърдост отбеляза дузпата. Мечтата се сбъдна. Реал ще бъде в Париж на 28-и. Още един край. Да, да, да, отиваме в Париж!

Томас РОНСЕРО, АС, превод на в-к "Тема спорт"

Снимка: БГНЕС