Реал Мадрид смени хулиганите с послушковци

Ако сте гледали някой от последните домакински мачове на Реал Мадрид, със сигурност сте забелязали групата от близо 2000 привърженици зад една от вратите, които са облечени изцяло в бяло. Те заемат легендарната южна трибуна на ремонтирания „Бернабеу“ и трябва да следват стриктни правила, наложени от клуба – едно от тях е задължително да бъдат на възраст между 14 и 45 години.

Те са най-гласовитите фенове и се грижат за приятната атмосфера, от която се изненада дори Джуд Белингам след дебюта си в Мадрид преди месец. „Моментът на гола ми е най-шумният, който някога съм чувал на мач”, заяви англичанинът за победното попадение срещу Хетафе в 90+5 мин. В миналото обаче нещата на същата тази южна трибуна изобщо не изглеждаха толкова хармонични. До неотдавна през 2013 г. въпросната част от „Бернабеу“ бе превзета от страховита крайнодясна ултрас групировка, но как Реал успя да се освободи от нея и да си върне контрола? Сайтът The Athletic разказва.

„Ла Пеня де лас Бандерас” е една от първите водещи фенски организации на Белия балет. Радикалните нейни членове обаче решават да се отцепят и да сформират „Ултрас Сур” през 80-те години на миналия век. На испански „сур“ означава юг. Те се славят с крайно дясната си идеология, повлияна от хулиганските движения в Англия и Италия. Скоро същите тези хора изместват умерените привърженици на Реал и дори получават официална легитимност от президентите Рамон Мендоса (1985-1995) и Лоренцо Санц (1995-2000), позирайки за снимки с тях. До 2000 г. ултрасите дори разполагат със собствено място на „Бернабеу”, където могат да разпъват своите банери с расистки символи и насилствени послания

но нещата започват постепенно да се променят заради инцидент през 1998 г., когато хулиганите изкачват металната ограда и разбиват вратата пред южната трибуна точно преди полуфинала на Шампионската лига срещу Борусия Дортмунд. Двубоят е спрян за 75 минути, а Реал получава наказание да играе пред празен стадион и глоба от 115 милиона песети (около 691 хиляди евро по днешния обменен курс).

Тогава останалата част от феновете на „Бернабеу“ и шефовете на клуба започват да гледат с опасения към радикализма на ултрасите, но въпреки това те успяват да запазят влиянието си на стадиона и дори придобиват още по-голяма известност покрай престоя на Жозе Моуриньо като треньор в периода 2010-2013. Възхваляван заради острия си език и поведената война срещу Барса, португалският наставник логично се превръща в любимец на „Ултрас Сур“ и те дори му посвещават банер, на който пише: „Твоят пръст сочи пътя“. Това е препратка към скандалния момент, в който Жозе бърка в окото на Тито Виланова (помощник на Пеп Гуардиола) по време на горещо издание на Ел Класико през 2011 г.

Когато пък Моуриньо води прощалния си мач срещу Осасуна през юни 2013 г., не е никак случайно, че той поздравява само феновете от южната част от стадиона, а в същия ден шестима членове на „Ултрас Сур“ слизат на терена, за да му връчат благодарствен плакет. Това обаче ще се окаже едно от последните действия на крайнодясната група на „Бернабеу“, защото след вътрешен конфликт, довел до оттеглянето на дългогодишния им лидер Хосе Луис Очайта, те биват изгонени от стадиона по нареждане на президента Флорентино Перес (декември 2013 г.).

Отговорът на „Ултрас Сур“ е страховита кампания срещу Перес, която включва смъртни заплахи към боса и оскверняване на гроба на неговата съпруга. „Знам кои са тези, които боядисаха гроба на съпругата ми, но те не могат да ме сплашат и повече никога няма да влязат на стадиона на Реал“, зарече се Флорентино в свое интервю през 2014 г.

По същото време Кралския клуб основава „Града Ховен де Анимасион“ с идеята да се създаде нова младежка Южна трибуна, която да няма нищо общо с хулиганите от миналото, но да генерира същата атмосфера. Промененият облик е свързан с две групи привърженици – „Ла Класика“ и „Примавера Бланка“, като първите са наследници на „Ла Пеня де лас Бандерас“. Около тях се запазва и малка бройка „превъзпитани” членове на „Ултрас Сур”, които обаче този път са принудени да спазват правилата, определени от клуба, за да съществуват всички фенове в хармония.

На 8 януари 2014 г. изгонените причакват „новите“ фенове в жив коридор с цел да ги сплашат, но клубът устоява твърдо в битката срещу „Ултрас Сур“ и все повече фенски групи от страната и чужбина се присъединяват към променената южна трибуна на „Бернабеу“. Някои от прогонените пък опитват да заемат други места на стадиона, но постепенно стават все по-незабележими. Други пък продължават да изтърпяват наказания. Мястото за техните срещи не се е променило и до днес – улица „Марселиано Санта Мария“. Част от старите още се събират там, но остават извън „Бернабеу” по време на мачове. В същото време феновете от новата „пееща“ трибуна трябва да спазват строгите условия на клуба. Едно от тях е подписването на споразумение, което осигурява запълването на сектора само с млади хора, всички облечени в бяло без изключение. И най-важното – те трябва да подкрепят Реал по изцяло мирен начин, без да използват песни, които биха могли да навредят на интересите на клуба.

Разбира се, новият ред не се харесва на всички, особено решението да се дадат по-евтини билети за хората от южната трибуна, но спечелването на титли в Ла Лига и ШЛ е най-добрият начин критиците да бъдат накарани да замълчат. И както Белингам наскоро откри, „Бернабеу“ все още е толкова шумен, колкото винаги е бил.

Материал на "Атлетик"

Превод на "Тема спорт"