Когато 17-годишният Гави излезе на „Джузепе Меаца”, за да дебютира за Испания срещу Италия в Лигата на нациите, това беше едва осмият мач в цялата му професионална кариера до момента. Но в онези 83 минути, в които той игра в сряда вечер при победата с 2:1, халфът се представи като някой поне десеторно по-опитен.

Още преди това феновете на Барселона вече имаха представа на какво е способен юношата от Ла Масия. Бяха се наслаждавали на изящния начин, по който контролира топката и дриблира, бяха оценили позиционирането му и умението да открива празните пространства.

свързани статии

В Милано Гави представи арсенала си от качества на една по-голяма сцена, без въобще да бъде разколебан от стоящите насреща му действащи европейски шампиони от Италия. Срещу кандидата за „Златната топка” Жоржиньо, срещу Марко Верати и Николо Барела, Гави беше на моменти направо неуловим. А когато селекционерът Луис Енрике го замени, талантът спокойно можеше да излезе със самочувствието, че е изиграл двубоя като лидер на тима, а не като дебютант.

Допреди три месеца Пабло Мартин Паес Гавира, както е пълното му име, беше просто фен на националния отбор и гледаше по телевизията как страната му достига до полуфинал на Евро 2020 и там отпада от бъдещия шампион Италия. Със самото си стъпване на терена от първата минута срещу скуадра адзура, тийнейджърът постави впечатляващ рекорд, той се превърна в най-младия футболист, обличал фланелката на Испания.

Гави дебютира едва на 17 години и 62 дни. Досега рекордът се държеше от Анхел Субиета Редондо, който през далечната 1936-а дебютира на 17 години и 284 дни. Гави изпревари с малко съотборниците си от Барселона Педри и Ансу Фати, изиграли първия си мач за Испания съответно на 18 години и 120 дни и на 17 години и 308 дни.

свързани статии

Не само възрастта на Гави е шокираща за нивото, до което е успял да достигне. Полузащитникът се нуждаеше да натрупа само 275 минути елитен футбол, за да стане национал на Испания. Единствено Мунир ел Хадади беше привлечен след по-малко изиграни минути, но при него причината беше опасността да предпочете да играе за националния отбор на Мароко (б.р. което в крайна сметка се случи, след като не получи шанс при червените фурии).

Някои побързаха предварително да разкритикуват селекционера Луис Енрике за решението му въобще да повика в състава тотално неопитен и все още недоказал се футболист – директно в полуфинал за Лигата на нациите срещу съперник от такъв калибър. Невъзмутимият астуриец обаче не просто го привлече в състава, но и му даде титулярно място.  Даде му и фланелката с №9 в един тим, който в момента не разполагаше с типичен водач на атаката.

„При Гави говорим за рядък случай, разясни Енрике. – Той играе на терена все едно е задният двор на къщата му. Способен е да действа между линиите, не губи топката, има добра техника и физика. Знаехме какво ще донесе: характер, готовност за игра, кураж. Той е много завършен играч и е настоящето и бъдещето на отбора.”

„Вижте колко са добри децата на Испания! Не е нормално да виждаме футболист с такъв характер и такава увереност в дебюта му, добави селекционерът. – Верати е неговият идол! Казах му: „Днес пресираш Верати от първия до последния момент”. И на него много му хареса.”

Гави е роден в Лос Паласиос и Вияфранка, град в близост до Севиля. Като малък тренира в академията на Бетис, но когато е на 11, е привлечен от Барселона и в следващите 6 години претърпява невероятно развитие. Качествата, които показа на „Джузепе Меаца”, са видими от ранна възраст и си личат и в едно видео, което Барса пусна миналия месец от годините му в Ла Масия.

Очевидно Гави притежава най-основните черти, които очакваме да прояви един халф на Барселона. Той се носи с лекота по терена, дриблира, комбинира и борави еднакво впечатляващо и с двата крака. Не се притеснява и от единоборства срещу физически по-внушителни опоненти. Срещу Италия талантът отне четири пъти топката (никой на терена не регистрира повече) и направи 7 нарушения – най-много от всеки друг в мача.

В последните години той израства и физически, за да отговори на стандартите в мъжкия футбол. От отбора до 17 години беше прехвърлен директно при 19-годишните (рядкост за юноша от Ла Масия) и беше достатъчно да изиграе само три мача за втория състав, за да бъде привлечен в първия.

А точно сега Барса има отчаяна нужда от искра и от нов местен герой. Загубата на Лионел Меси и финансовите главоболия нямаше как да не се отразят и на „Ноу Камп” се разрази и тежка криза в резултатите. В кратките периоди, когато Роналд Куман му се довери, Гави демонстрира, че може да донесе липсващата искра.

Халфът беше играч на мача в първия си домакински двубой на „Ноу Камп” срещу Леванте (3:0), после асистира за изравняването в последната минута срещу Гранада (1:1) с прецизност и увереност в подаването, които убягваха на по-опитните му колеги. Когато Байерн отнесе с 3:0 Барса в Шампионската лига, Гави поне оказа някакъв отпор и демонстрира непримиримост в 30-те минути, които му бяха дадени. Дойде времето обещаващият халф да бъде натоварван с още по-големи отговорности, въпреки че изглежда рано да се изисква такова нещо от него.

Луис Енрике е на пост, на който е неизбежно да бъде критикуван, но в случая критиките за селекцията му се оказаха неоснователни. С такъв произход, талант и качества Гави неизбежно е сравняван с легендата Шави Ернандес и е поставян на все по-преден план сред новото поколение от Ла Масия.

Тийнейджърът Нико Гонсалес се очертава като наследник на Серхио Бускетс, уникалният Педри вече оперира в ролята на Андрес Иниеста, а Ансу Фати е сравняваният с Меси нападател. С всички тях бъдещето на Барселона изглежда далеч по-светло от настоящето. А явно и в националния отбор вратите вече са отворени за групичката таланти, които могат да донесат нова златна ера на испанския футбол.

Материал на Sportcafe