Бърза извадка от скалата на настроенията сред синята футболна общественост, отчете недостатъчна яснота какво и как ще се случва с Левски, след интервюто на мажоритарния собственик на клуба в петък. Наско Сираков пред „Дарик“ неякои неща и някои нища.

Нещата бяха малко, повече бяха нищата. Лошото е, че непоправимите оптимисти, че Левски ще бъде пак сериозен клуб, са все по-малко. Тези привърженици смятат, че няма как където е текло, да не тече пак и щом клуба има този безценен капитал в лицето на запалянковците, няма как да фалира. А всъщност самото обявяване в несъстоятелност не е най-страшното нещо на света, стига да има идея и верен път след това Левски да извърви обратно пътя до върха.

Като уточняваме, че понятието връх във футбола не означава непременно сините всяка година да печелят шампионска титла и купа, или едно от двете. Върхът би трябвало да означава стабилен финансово, организационно, структурно и спортно-технически Левски. И дори първият компонент не е категорично задължителен, ако другите са налице или поне има някаква рамка, някакви контури, които да сочат наличието им.

От думите на Наско Сираков излиза, че към този момент като задължения Левски е по-добре от преди година. Обаче ситуацията е такава, че спонсорите плюс даренията на феновете не могат да гарантират отлепването на ютията. Май това означаваше пълна прозрачност – обещание, дадено от собственика пред феновете. Но справка в числата показва, че самите запалянковци не са видели пълната прозрачност. Само така можем да си обясним огромния срив в даренията.

Защо да си давама парите, които иначи бихме изхарчили за друго, след като пълна прозрачност няма, а и виждаме къде отиват парите ни?!Като под дарения включваме всички кампании – директни финансови преводи, виртуални билети, фланелки и сувенири, абонаментни и членски карти.

И сега малко конкретика. Сираков каза, че селекцията не била провал. Хм, това или не го каза Сираков, или цяла България не разбира от футбол. Сбъркали само с Рерас. Е добре де, ако това е наистина така, значи клубовете, които дават по-ниски заплати от Левски, но имат по-добри футболисти и по-добри отбори и са по-напред в класирането, се ръководят от фокусници.

Наско Сираков не уцелил само с левия бек и дава по 10 хиляди лева заплати, а другите дето са с по-евтина съблекалня, защо играха по-добре?! Ето това не им стана ясно на така наречените дарители, които се надяваха на пълна прозрачност. Да, припомнянето за космически комисиони от миналите ръководства, изобщо не ги топли, защото те ходят на стадиона, за да видят нещо като отбор, който при равни и по-високи финансови условия, ще си подава по-добре топката и ще е по-напред от 8-о място и няма да пада от Царско село примерно, където никой не получава 10 хиляди лева на месец.

Разбира се, никой не чака фокуси от Сираков. Фабриката за илюзии така и не сработи, но от тук нататък трябваше да се каже как с План Б може да има някаква причина тези фенове, извън обичайните 1500-2000 запалянковци, ще се върнат на стадиона като публика и в кампаниите като дарители. Тоест – ние ще се напънем отново, но Наско Сираков как ще се напъне.

Отговорите, които той не даде, а всъщност май не и получи конкретни въпроси - какво прави Левски като клуб и като отбор от този момент нататък.
Някак се неглижира неизбежната перспектива, че Левски ще крета финансово без краен срок. Празната каса ще се понапълни за следващите няколко месеца, в съблекалнята ще влезе някой друг нов футболист, но това не е главното, което иска да чуе публиката, или нека бъдем коректни – говорим за тази част от публиката, която не е стадиона.

Да, много неща останаха недоизказани и за Диксън, и за начина на намиране на спонсори, за това кой, къде и колко е сгрещил, кой кого и в каква степен е подвел, за отношенията със запалянковците и още и още. Но ровейки се непрекъснато в тези епизоди, като че ли губим връзката с ежедневието и дребнотемието. А част от неизяснените или напълно неясните неща са – кога Левски ще има изпълнителен директор, кога ще има спортен директор, кой ще прави на първо време лятната селекция, кой ще бъде постоянен треньор с лиценз...

Страничен човек като прочете това последното изречение, ще си помисли, че не става въпрос за Левски. И то за Левски при легендата Наско Сираков.

Желю Станков, "Тема:Спорт"