Гениалният Божи Дар на 60

Внимание – високо напрежение! Следващите редове могат да предизвикат късо съединение, защото Божидар Искренов, изпратеният свише със специална мисия да радва човечеството, навършва 60 години. Това, което прави футболът нещо много повече от спортна игра и го превръща в изкуство и наслада за очите, не случайно е получило името Божи Дар. И щастливи са онези, които бяха благословени да го съпреживеят.

Въпросът Кой е Той – Божидар Искренов, е реторичен. Но от един момент нататък смисълът на живота, както и на играта футбол, е в качеството на спомените. Повечето футболисти участват в едно постоянно състезание по значимост на успехите. Титли, купи, победи и трансфери остават записани срещу техните имена в Уикипедия. Нещо е записано и срещу името на Божидар Искренов, по документи е играл професионален футбол в дългия период между 1979 и 1995 година. Стотици мачове с десетки голове за почти дузина клубове, но в неговия случай те не казват абсолютно нищо. Те са само база за някакви безсмислени съпоставки. Хронология на липсващото съперничество с околните.

Истинската оценка за Божия Дар са преживените мигове на щастие от стотиците хиляди негови поклонници и почитатели. И това въобще не е някаква приумица на автора. Споменаването на Искренов в разговор между двама непознати винаги води до асоциации за щастие и радост. Винаги възниква споменът за някакъв момент от някакъв мач, в който Гибона е проявил за пореден път своята гениалност. И това впечатление е останало за цял живот.

И като съвестен хроникьор от името на хилядите белязани за цял живот от вируса „Гибон“ ще опиша краткия курс на заразяването. Името на Божидар Искренов започва да се мярка по футболните терени от сезон 1979-80 година, но при мен явно е трябвало време, за да започне да действа лекарството. Има си и лична причина, наречена сблъсък с реалностите на родната казарма. Но дори трудният живот под пагона на редник от БНА не осуетява неизбежността, която настъпва точно на Великден през май 1983 година. За първенство играят Левски и ЦСКА и мачът завършва 3:0 за сините. И не победата в случая е важна, а токовият удар, преминал през черно-белия екран. Играчът в син екип с номер 11 е показал неща, които граничат с научната фантастика. След години ще разбера, че в американското масово изкуство този подход се нарича раждане на звезда. Необикновен миг, който буквално разтриса на физическо и ментално ниво. Следва уволнението и още същата вечер исторически мач на Левски срещу Щутгарт. И отново фланелката с номер 11 е център на вниманието. Усещането за дежавю се повтаря след месец и срещу Уотфорд.

След няколко месеца е краят на годината. И в самия край на 1983 година Божидар Искренов прави шоуто на „Полюд“ в Сплит. В смятания от мнозина за най-велик мач на българския национален отбор отново маестрото е в стихията си. България губи с 2:3, но в онзи момент в света на върха са двама – Диего Марадона в Барселона и Божидар Искренов от Левски. Доказателството на това безумно наглед твърдение идва през февруари 1984 година, когато Искренов вкарва два гола на актуалния европейски шампион и актуален световен вицешампион Германия във Варна. И печели съперничество за играч на мача със самия Бернд Шустер. Но футболният бизнес тогава е много далеч от това, което е сега. И звездата на Левски-Спартак не може да бъде пуснат току-така от социалистическия рай. Но пък за сметка на това той продължава да създава удоволствие за българската публика. И идва онзи сакрален 3 юни 1984 година, когато в недостижим финален сблъсък в края на най-драматичното първенство на България от позицията на догонващ Левски сразява вечния си с
ъперник с 3:1. И тръгват вечните митове за „Бате, оня пак идва“, голът в началото на второто полувреме, спринтът към сектор Б и падането на колене пред екзалтираните почитатели.

Новото доказателство за божествения произход настъпва през есента на 1984 година. Стадионът е „Герена“, мачът е с Ботев Враца. Обикновен двубой за първенство с предизвестен победител, но с един исторически сегмент. На стадиона са 30 хиляди не само за да видят победата на Левски, а за да съпреживеят завръщането на любимеца след дълга контузия. Някъде в средата на второто полувреме помощник-треньорът Стоян Китов размахва ръце към загряващите зад вратата на сектор Б. Един от тях се устремява със спринт към резервната пейка на Левски. На стадиона настава трескаво вълнение, най-схватливите усещат първи значението на мига. Божидар Искренов дърпа ципа на горнището на анцуга си и сектор В, където съм и аз, изпада в делириум. Някаква космическа интуиция прави връзката с отсреща и след секунди на крака е и сектор А. Цели две минути 30 хиляди гърла скандират „Гиби, Гиби, Гиби“. Тътенът със сигурност е стигнал до град Елин Пелин. Това е отговорът на реторичния въпрос кой е Божидар Искренов. И дали постигнатото от него го прави велик футболист!

Ще забързам повествованието с великите изживявания срещу Днепър, БК Копенхаген, Вележ Мостар, с дузината мачове срещу ЦСКА, с бруталната нощ в Антверп, където пак той беше създателят на шоуто. И с последния му гастрол със синята фланелка срещу ЦСКА за 0:5, който отвежда махалото на съдбата в другата посока. Но това е величието на тази невероятна игра, която приковава погледите на милиарди.

И след това цели 7 години изгнание с едно изгарящо желание отново да се върне в своя дом. Отново да радва онези, които го създадоха като техния единствен и неповторим Гибон. Но Левски е особен клуб, в който стърчащите високо в небето трябва да се подкастрят. И той, като един друг герой, за когото писах преди месец – Георги Соколов, изигра своя последен мач със синята фланелка едва на 27 години. И не бе допуснат никога да се завърне и да застане на пиедестала, който съдбата му е отредила. Но за сметка на това удоволствието да се наслаждават на божествения му талант получиха привържениците на Сарагоса, Лозана, Ботев Пловдив, ЦСКА, Шумен, Септември. Всеки един от тях е получил от еликсира „Гиби“, който той никога не е спирал да раздава.

И стигаме до наши дни с естествения въпрос, защо най-обичаният жив футболист на Левски не е в клуба? Защо споменът от него е в няколко снимки на стадиона и в музея? Защо най-голямото синьо богатство упорито и методично е държано далеч от родния си дом? И отговорът е елементарен – заради онова човешко качество, което се намира в изобилие в държавата България. Завистта, която ако беше с цената на петрола или златото, щеше да превърне България в най-богатата държава на света. Тя приема много и различни перфидни форми, но целта винаги е една. Да унищожава и обезличава гениалното. Да го принизява и обезценява. Защото злото винаги е по-силно от доброто.

Но времето минава и патината му покрива с още по-благородна стойност спомените, оставени от Божия Дар. И няма сила, която да ги заличи. Напълно вероятно е някога след много години Божидар Искренов да бъде превърнат в икона на футбола и в частност на синята идея. Всяка идея се нуждае от светец и няма по-подходящ от него за тази мисия. Времето неизбежно ще заличи всичките коварства на завистта и ще го върне в Левски като чист символ. Защото този клуб е преди всичко идея. А най-близо до съвършенството на тази идея е Момчето, което правеше невероятни и уникални неща с футболната топка.

Винаги съм се питал, дали пък не съм нещо заблуден и всъщност Божидар Искренов да е съвсем обикновен футболист, както завистниците го изкарват. И наскоро получих отговора от най-висшия син авторитет в момента. Цитирам думите буквално – играл съм с всички от голямото поколение български футболисти. И най-уникалният от тях беше Гибона. Това, което той можеше и правеше, беше научна фантастика.

Божидар Искренов става днес на 60 години. Милиони ще се сетят в този ден за него с благодарност и възхищение. И ако той си прави някаква равносметка за преживяното през тези 60 години, да осъзнае, че е постигнал най-важното. Гиби, ти ни направи щастливи и това е повече от всички купи и титли на света!

Жаклин Михайлов, "Тема спорт" (заглавието е на Gol.bg)