Футболът е така устроен, че колкото и да са незначими приятелските мачове от гледна точка на резултатите, то те продължават да бъдат незаменим генератор на идеи и мнения за времето, когато нещата станат сериозни. И първите два мача на Левски от зимната подготовка в Турция няма как да направят изключение, особено в контекста (любимата дума на треньора Веласкес) на битката за титлата, която предстои на „сините“.

Мненията за показаното от тима са разнообразни, но не могат да бъдат разнопосочни. Липсва тази част от тях, според която отборът би трябвало да е показал някакви забележителни неща. Дори напротив, по-скоро се подхранват съмненията, че Левски изпитва и ще продължи да изпитва огромни трудности, когато срещу него се изправи що-годе приличен съперник. Изглежда като „сините“ да нямат много идеи как да спечелят подобен мач в цялата гама на подобно твърдение – от изграждането на атаките до тяхното завършване. И това води до неизбежните твърдения, че е необходима още по-голяма селекция.

Първите два мача срещу унгарския слабак Ниредхаза и приличния, както и традиционен сръбски тим на Войводина, поднесоха и някои откъслечни добри моменти, подчертани от изпадналия в противоречия със себе си Веласкес. Той от една страна обяснява това, което всички искат да чуят: знае къде е попаднал и че изискванията са да печели всеки мач, особено в битката за титлата. Но едновременно с това акцентира на отделни епизоди от мачовете или периоди като дадено полувреме, забравяйки моментално тази работа с победата, която е изначалната цел на футболното състезание.

Но това са бели кахъри за испанеца.

 Има и лесно обяснение за дефицитите в играта, освен логичното за ротацията и експериментите със смени и позиции на футболистите. В първите два мача в Турция липсва основният играч в концепцията на Хулио – бразилецът Евертон Бала. Колкото и да е подценяван от някои, Евертон Бала е най-постоянната величина в състава, като освен това показа качествата си на няколко различни позиции. Когато той се завърне в игра, със сигурност това ще вдигне качеството на играта на целия отбор, макар и бразилецът също да има своите бели „петна“, в които излиза от обичайната си форма.

Звучи простичко и лесно, но в крайна сметка е нещо, което или лесно ще се потвърди със завръщането му в игра, или ще се наложи да се търси още в посоката защо Левски изпитва трудности в по-напечените двубои.

Едно от тези обяснения е свързано с лидерството в отбора. И мога смело да прогнозирам, че това е тема, която тепърва ще се разисква в коментарите през следващите месеци.

Левски има сериозен проблем в това отношение, който не само не се решава и изглежда няма как да се реши в обозримото бъдеще, но се задълбочава и разширява от някои необмислени действия в селекционната политика или от сериозни дефицити в менажирането на състава от страна на Веласкес, който се придържа сляпо единствено към техническите характеристики и изисквания.

Целия анализ на Васил Колев можете да намерите в днешния брой на в-к „Тема Спорт“.