Футболният гигант, който се смята за Бог

Той говори за себе си в трето лице. Шегите с него са като тези за Чък Норис. Сравнява се с лъв. Сравнява се и с Бог. В неделя Златан Ибрахимович се отказа от активната си футболна кариера на 41 години.

Когато през 2018 г. започва да играе в Лос Анджелис, той плаща за реклама в местния в. Таймс. В нея пише: „Скъп Лос Анджелис, добре дошъл!“. Вероятно ще си кажете, че самочувствието му е в повече. Той сигурно ще отговори, че дори е скромен.

В неделя пред погледа на над 70 хил. плачещи фенове на италианския „Милан“ Златан Ибрахимович каза последно сбогом на професионалния футбол. Той обаче каза, че това не е сбогуване с клуба.

„Първият път, когато пристигнах в Милан, вие ми дадохте щастие. Вторият път ми дадохте любов. От сърце искам да ви благодаря, фенове. Приехте ме с отворени обятия, накарахте ме да се чувствам като у дома си. Ще бъда фен на Милан за цял живот. Дойде време да кажа сбогом на футбола, не на вас“, каза цитираният от Тема спорт Ибрахимович.

Златан е роден на 3 октомври 1981 г. в Малмьо, Швеция. Баща му Сефик е бошнак, мюсюлманин, който емигрира в скандинавската страна в края на 70-те. Майка му е хърватка, католичка, която също се мести в Швеция.

Футболната кариера на малкия Златан пък започва в основания от югославски мигранти клуб „Балкан“. Тренира още и в местните „Малмьо“ и „Флагг“.

Родителите му се развеждат, докато той е още дете, а той расте в бедност. Социалните служби в Швеция го изпращат да живее с баща си, след като майка му е осъдена за търговия с крадени вещи. При баща му обаче често остава гладен и се връща в дома на майка си, за да се нахрани. В един момент краде колела и дребни стоки от магазини.

Като тийнейджър Златан е близо до отказване от футбола, защото му предлагат добри пари като работник на доковете. В играта го задържа един от треньорите му в Малмьо. Слава Богу, защото футболът би загубил без своя Златан.

Идолът от детството му е бразилецът Роналдо, но симпатизира и на други централни нападатели като Габриел Батистута.

Първия си договор Ибрахимович подписва на 15 години, а на 18 вече е част от мъжкия състав на „Малмьо“. В тези години скаутите на някои от най-добрите отбори в света го забелязват, но най-настоятелни са от английския „Арсенал“ и нидерландския „Аякс“.

Историята с лондонският клуб дори е митологизирана. В края на 90-те там мениджър е легендарният Арсен Венгер, а отборът често предлага проби на различни таланти от цяла Европа. Ибрахимович достига до преговори с клуба, но той намира за обидно, че му предлагат пробен период. По-късно казва, че е отхвърлил предложението с думите:

„Златан не ходи на проби. Знаете кой съм аз“.

В крайна сметка през 2001 г. „Аякс“ плаща за Ибра солидните тогава 9 млн. евро. Началото му в Амстердам не е добро, но постепено, под ръководството на Роналд Куман, той се налага в състава и става негов водещ реализатор.

Стъпките напред продължават и през 2004 г. той е привлечен от най-големия клуб в Италия – „Ювентус“. Там си извоюва титулярно място в звездния състав с треньор Фабио Капело.

Само две години по-късно, след две титли с Юве, които обаче по-късно са отнети заради скандала „Калчополи“, той напуска гранда от Торино и се мести в Милано. Там облича екипа на „Интер“ и печели три поредни титли, а в сезон 2008-2009 г. става и голмайстор на най-трудното за нападателите първенство.

Италия му става тясна, а и сякаш идва моментът, в който да заиграе в най-силния отбор тогава – „Барселона“. Всичко изглежда като мечта – Златан застава на върха на атаката, а до себе си има Лео Меси, Чави Ернандес, Андрес Иниеста и още куп звезди. Нещата обаче нямат мечтаното развитие, а по-късно Ибрахимович посочва проблема – треньора Хосеп Гуардиола.

„Той е безгръбначен страхливец“, казва Златан.

Макар че „Барселона“ печели титлата, Ибрахимович напуска след само един сезон в Испания. Разочарованието е още по-голямо, защото в Шампионската лига тимът отпада от… „Интер“.

Сякаш, за да налее още масло в огъня, следващият трансфер на Ибрахимович е в другия гранд на Милано и доскорошен кръвен враг – „Милан“. Червено-черните нямат титла от близо десетилетие, но още в първия сезон на Ибрахимович това се променя. За капак той става и голмайстор на първенството.

Финансовите проблеми на клуба, който тогава все още е собственост на Силвио Берлоскони, водят до ново преместване на място, където нямат проблем с парите – „Пари Сен Жармен“.

„Вярно е, че не знам много за френските играчи, но те със сигурност знаят кой съм аз“, казва на пресконференция Ибрахимович.

Безспорно към онзи момент Златан се превръща в най-голямото име на терените във Франция от години. Париж е в неговите крака, а той се отплаща с редица рекорди. Превръща в играча с най-много голове в историята на клуба, рекорд, който беше подобрен през 2018 г.

След четири години във Франция, Златан се мести в Англия. Там с екипа на „Манчестър Юнайтед“ и под ръководството на Жозе Моуриньо печели Лига Европа, последният европейски трофей за клуба.

Последват годините в Лос Анджелис, прекъсвани за кратки престои под наем в „Милан“ преди окончателното му завръщане в италианския клуб. Там, отново след повече от десетилетие пауза, той помогна на отбора да си върне титлата. Това, което направи постижението му още по-забележително, беше, че го направи на 40 годишна възраст.

След всички тези постижения, разбира се, Златан се превръща и в най-великият футболист на Швеция за всички времена. С прекъсвания той играе за националния отбор между 2001 и 2023 г. Взема участие в 122 мача и отбелязва рекордните 62 гола.

Ибрахимович има две деца от дългогодишната си партньорка Елена Сегер. Той дарява и подкрепя каузи свързани с глада и образованието. Активно подпомага и организации в родния си град Малмьо.

„Ако си различен, или имаш минимални възможности, все пак можеш да успееш. Аз съм жив пример за това.“

Снимка: БГНЕС