Интер победи с 2:0 Парма и спечели титлата в Италия за 21-и път в историята си. Нерадзурите са недостижими на върха в Серия А 3 кръга преди края. Те имат 82 точки - 12 повече от втория Наполи. Головете на Маркус Тюрам и Хенрих Мхитарян донесоха скудетото на нерадзурите.

21-ата титла за Интер започна да се заражда в най-болезнената нощ – тази на 31 май 2025 г. в Мюнхен, на финала на Шампионската лига: ПСЖ – Интер 5:0. Там, както току-що призна Симоне Инзаги пред „Гадзета дело спорт“, се усети, че един цикъл приключва. Симоне го осъзна, напускайки, а ръководството на нерадзурите планираше промените, защото не всички рани са еднакви – някои оставят травми. Първи основен избор: новият треньор. Не беше лесно да се заложи на румънеца Кристиан Киву, герой от требъла, бившият воин с каска. Той беше спечелил едно първенство с юношите на Интер (2021) и спасил Парма през миналия сезон (13 мача начело). Когато претърпя 2 загуби в първите 3 кръга, една у дома срещу Удинезе и една, при която отборът допусна обрат в последните 10 минути като гост на Ювентус, мнозина имаха усещането за прекалено рисковано решение. 

За сметка на това Киву бързо спечели пълно доверие. Той прояви разум, като не промени прекалено много играта на Индзаги, която донесе четири години на успехи. Той засили вертикалността на играта, но истинската сила на Интер отново се оказа автоматизмът на игралните линии, които отдавна са заучени наизуст. Това се потвърждава и от първото място по брой комбинации с над 10 паса. В никой друг отбор топката не се движи толкова плавно, трудно е да се намерят другаде толкова добри комбинации като тези между Алесандро Бастони и Федерико Димарко в ценната лява зона. Неосъщественият трансфер на Адемола Лукман от Аталанта по някакъв начин му помогна, като му спести тактическото преучване, с което вместо това се сблъскаха Конте, Алегри, Спалети и Гасперини. Кристиан можа да разчита на изпитаната схема: 3-5-2. Но той оправда доверието с уверено ръководство и солидно управление на групата, дори и в критични моменти. Показа личност и в комуникацията, смела и ценностно ориентирана, с простими пропуски в последователността и преувеличено жертвоприношение спрямо критиката. В крайна сметка обаче Чиву може да се чувства като един от главните герои на титлата и да се похвали с няколко медала: 5-ти треньор в историята на Интер, спечелил титлата при дебюта си (последният беше Моуриньо през 2008-09); първи по процент победи (74%), пред Конте (68), Инзаги (66) и Моу (64).

След треньора трябваше да се подберат играчите. И тук президентът Бепе Марота и неговият екип се справиха добре, въпреки че не успяха да привлекат Лукман и крило с дрибъл, от което отдавна има нужда отборът. Но ключовият момент беше друг: през 2024-25 г. Интер стигна почти до края на три фронта, но не спечели нищо, повален на финалната линия от умората, също и заради ненадеждни ротации, особено в атака. От 5 гола в първенството на Мехди Тареми (1) и Марко Арнаутович (4) се премина към 11 на Пио Еспозито (6) и Анж-Йоан Бони (5), които предложиха физическа и тактическа саможертва, непозната за предшествениците им. Свежестта на Пио, най-приятната изненада, зарази всички. Петър Сучич, който подари финала за Купата на Италия, затваряйки обрата срещу Комо в реванша от полуфинала, даде своя принос. Мануел Аканжи, отличен избор, внесе личност, физика, която старият Ачерби вече не можеше да гарантира, и значителен принос в изграждането на играта, както показва един факт: защитникът от Серия А с най-много успешни пасове. Благодарение на по-надеждни ротации (и на преждевременното отпадане от Шампионската лига...), Киву успя да компенсира по-добре контузиите и спадовете във формата на звездите си. 

Но начело на триумфа са обичайните заподозрени, като се започне от невероятния Федерико Димарко: рекорд в Серия А по асистенции (18), които, добавени към головете (6), го извеждат пред Лаутаро (16 и 4). Никой в шампионата не е участвал в 24 гола, никой защитник в историята не е преминавал границата от 20. В този взрив има роля и увеличеното игрово време, което му е предоставил Киву. Лаутаро Мартинес, капитанът, голмайстор на турнира (16), отново беше водещ, и то благодарение на умението си да свързва играта. Без него средният брой точки и средният брой голове се сринаха. В историята на Интер само Джузепе Меаца и Ищван Ниерс са записали 5 сезона с двуцифрен брой голове. Торо надмина 128-те гола на Алтобели и сега, със 131 гола, пред него са само Ниерс (133), Лоренци (138) и Меаца (197). Само двама чужденци (Ниерс, Ибрахимович) са завършили първите си 3 сезона в Интер с двуцифрени резултати като Тюрам, който започна силно и завърши още по-силно, с пауза по средата. Както и при Лаутаро, има Интер с и без Хакан Чалханоглу, който, между другото, отбеляза най-красивия гол срещу Рома. Турчинът, забавен от контузии, направляваше кораба към пристанището с личността на опитен капитан.

Той е полузащитникът в Серия А с най-добрата средна стойност на голове: един на всеки 183 минути. Изключително ценен в негово отсъствие, но и до него, Желински се разви много, дори и в головете: от 2 на 6. Този срещу Ювентус в 90-ата минута направи историята на титлата. Впечатляващо беше завръщането в края на сезона на Николо Барела, който премина през труден период, но дори и тогава не се отказа от борбата и тичането. Все пак лидер. Както Бастони, който преживя най-трудния сезон, между кашата с Юве и Босна, но особено в първата част, осигури обичайния принос от конструктивна игра и лидерство. 

Единственият недостатък: преките сблъсъци. Освен сензационната победа над Юве и равенството с Наполи, само загуби срещу Милан, Юве и Наполи. Никога досега Интер не е печелил титлата, без да е победил втория и третия в класирането. Несъвършенство, което не отнема нищо от общата картина. Интер може да се похвали с най-доброто нападение (82 гола) и най-голям брой мачове без допуснат гол (16). Отборът е първи в следните класации: удари към вратата, докосвания в наказателното поле, голове извън наказателното, от наказателното, с глава, от статични положения. Един спринт може да породи изненади, но един маратон от 38 етапа показва само истината: най-силните спечелиха.