Понякога е изморително, дори неудобно, да си специален – и то не просто специален, а „Специалния“ – и да те третират като такъв. „Не ми харесва, когато вляза в ресторант, в който не съм резервирал, и като по магия се появява маса за мен и за този, който ме придружава. Мисля, че ако не бях човекът, който съм, това нямаше да се случи. Ето защо не ми харесва“. И ето защо на Жозе Моуриньо му е харесало да играе себе си в рекламите, които скоро ще бъдат излъчени по телевизията, за да рекламират Prima Assicurazione, на която треньорът на Интер на требъла, днес в Бенфика, е рекламно лице.

„Играейки с името на компанията, аз, който съм свикнал да стоя пред другите, този път идвам след клиентите. За да получа внимание, аз от своя страна трябва да сключа полица“. Харесало му е, но да се говори за забавление е може би прекалено: „Може би е забавно за вас, които гледате тези клипове, те са четири различни, по тридесет секунди. Но аз прекарах часове пред камерите, повтаряйки сцената, с тревогата да направя добре нещо, което не ти е по природа, защото по професия не си актьор, и тогава повтаряш, повтаряш, повтаряш, докато резултатът не е този, който искат професионалистите – режисьорът, продуцентът – които са около теб и които, разбира се, търсят съвършенството на продукта. След като снимките продължиха известно време, аз вече бях уморен, а те казваха: „Хайде, Жозе, още едно“, и аз ги разбирах, съчувствах им, защото дори един футболен треньор е малко мотиватор и по време на тренировка подтиква играчите си: „Хайде, още веднъж“. 

Като почетен гост на вечерта за представяне на новите реклами, Моу се завърна в Милано. Да го посрещнат бяха фенове, любопитни и верни последователи на култът към португалеца. Един, не особено млад, застана пред него с черна тениска с къси ръкави, на която се открояваше неговият портрет, придружен от надписа: „I’m too sexy for Milan“ – и препратката, разбира се, беше към отбора, а не към града. Моу се усмихна лукаво. Останалото, което ще прочетете по-долу, ни представя образа, който познаваме: един самоуверен мъж, който напълно контролира ситуацията и никога не е банален. Харесва ли ви или не, той е „Специалния“. Ето какво каза той в интервюто за списание "Спортсуиик"

- От колко време не сте били в Милано? 

- Отдавна. Последният път бях там като треньор на Рома, преди две години. 

- Кои са трите места в този град, които са ви най-скъпи? 

- (замисля се, усмихва се) Наистина не съм прекарал много време в Милано. Бих казал „Сан Сиро“, защото беше моят дом и ми донесе много радости. След това хотел „Принчипе ди Савоя“, защото там отседнах, когато пристигнах, за да подпиша договора с Интер, и накрая Дуомото, защото там празнуваме след победа и затова там усещаш, че си свършил добре работата. Но аз живеех в Чернобио, прекарвах деня в тренировъчния център в Апиано Джентиле, а училището на децата ми беше в Лугано. Наистина, животът ми не се развиваше в Милано. Например, никога не съм посещавал замъка Сфорцеско... 

- Откъде бихте заапочнали, ако трябваше да разкажете историята си като човек и треньор? 

- Ако трябваше да разкажа за себе си като човек, бих започнал с един епизод, който, разбира се, не помня – и сега ще обясня защо –, но който очевидно по някакъв начин е белязал живота ми, насочвайки го към пътя, по който впоследствие съм тръгнал. Роден съм у дома, а онзи ден баща ми, който беше футболист, имаше мач. С други думи, в момента на раждането той се прибра заедно с всичките си съотборници, вижда ме и после отива да играе. Кой знае, може би заради това реших да стана треньор. 

- А, защо избрахте да станете треньор? 

- Бях помощник на Ван Гаал в Барселона. Когато шефът ми (дословно) реши да напусне клуба, за да оглави националния отбор на Холандия, аз трябваше да реша дали да си търся друг шеф или да рискувам, в кавички, да поема отбора лично. Реших, че това е моментът да рискувам. 

- Победата, с която се гордеете най-много? 

- Следващата. 

- Най-трудното решение, което сте взели като треньор?

- Да напусна Интер. 

- Днес бихте ли го направили отново? 

- Да, защото с Интер току-що бях спечелил Шампионската лига, след като вече бяхме взели титлата и Купата на Италия през същия сезон, а това беше наистина трудно, и защото след това отидох в Реал Мадрид. 

- Очаквахте ли, че Киву, един от героите на требъла, ще стигне толкова високо като треньор толкова бързо? 

- Когато играеше, той не беше треньор на терена, ако това искате да знаете. И не е спрял да играе вчера, за да започне да тренира днес. Неговата кариера не е плод на спонтанно развитие. Той премина през обучение, тренираше юношиге на Интер в продължение на три сезона, подготви се, се представи много добре в Парма, на първата си треньорска скамейка при големите. Тази година имаше малко „късмет“, защото никой от останалите не беше наистина силен конкурент за титлата. Наполи не успя, Милан е в преход, Юве също, но победата ти носи авторитет. 

- Има ли играч от този Интер, когото бихте искали да тренирате в своя отбор? 

- Харесвам много играчи от този Интер, но никой от тях не би играл в отбора, който спечели требъла. 

- Лаутаро е вашият Милито? 

- Аз предпочитам Милито. Обичам Лаутаро, но обичам Милито три пъти повече, защото говоря за един от мъжете на требъла. Милито беше един от тези, които ми дадоха най-много. 

- Има ли мач, който бихте искали да играете отново, за да си вземете реванш? 

- Полуфиналът в Шампионската лига през 2005 г. между Ливърпул и моят Челси, когато бяхме елиминирани от гол фантом на Луис Гарсия, при който топката не влезе във вратата. Ако имаше технология на голлинията, щяхме да спечелим и да стигнем до финала. 

- Дебатът между привържениците на играта и тези на резултата има смисъл, вълнува ли ви или ви досажда? 

- Харесвам победителя, който играе за играта, не харесвам губещия, който играе за играта. 

- Кое е по-важно – идеите на треньора или качеството на играчите? 

- И двете са важни. Но качеството на играчите е по-важно. 

- Има ли критика, която ви е наранила, или винаги сте били неподвластен на критиките? 

- Важно е да знаеш кой си, независимо от чуждите мнения, дали идват от вестниците или от обикновените хора, но, разбира се, е по-приятно да четеш хубави неща. Но не, няма критика, която да ме е раздразнила или наскърбила особено. 

- С възрастта станахте ли по-снизходителен към себе си и към другите? 

- Към другите, да; към себе си, не. 

- Дзаниоло ви нарича „учител“, способен да предвиди какво ще се случи в мача, като почти винаги уцелва. 

- (смее се) Почти. Въпреки това едно нещо, което бях предвидил и което се сбъдна, беше именно това, че Дзаниоло ще вкара решаващия гол във финала на Лигата на Конференциите между моята Рома и Фейенорд. 

- През кариерата си вие неведнъж сте критикували съдиите, особено когато беше в Италия. Сега нашият футбол се сблъсква с поредния скандал, който засяга именно съдиите. 

- Футболът е еднакъв навсякъде. Вие, за разлика от другите, имате възможността да правите прочистване от време на време“. 

- Каква е вашата представа за елегантност? 

- Това е да се чувстваш добре в кожата си и да можеш да се адаптираш към всяка ситуация и всяка среда. Например, за да дам представа, мисля, че един треньор на пейката трябва да се чувства удобно. Той работи и ако не харесва вратовръзката или сакото, трябва да намери начин да се чувства удобно. Но не ми харесва треньорът „клоун“. Може би е културен факт, но в баскетбола, който се играе в затворена среда, със сигурност топла, треньорите почти винаги се представят облечени наистина на ниво. Не ми харесва вратовръзката. Не ми харесва в ежедневието и още по-малко да я нося на скамейката. Но когато виждам колеги, които се представят на скамейката, сякаш току-що са излезли от училище, от дискотеката или от бара с приятели, не ми харесва. Интерпретирам го като липса на уважение към ролята, която заемаш в този момент. 

- На терена кой футболист олицетворява понятието за елегантност? 

- Веднага ми идва на ум Зидан. Марко Матераци ще се ядоса на мен, но да гледаш как играе Зизу беше удоволствие. 

- Сред многото градове, в които сте тренирал или които сте посещавал, в кой бихте искал да прекарате остатъка от живота си? 

- Най-важното е да съм там, където са хората, които обичам, дори и да е в пустинята Сахара. Но за мен най-красивият град в света е Рим. 

- Докъде може да стигне Португалия на Световното първенство? 

- Португалия може да постигне всичко. Има невероятно поколение, спечели Лигата на нациите преди година. През 2016 г. спечелихме Европейското първенство и това поколение е технически по-добро от онова тогава. Разбира се, има Бразилия на Карло Анчелоти, има Аржентина, но Португалия може да спечели това Световно първенство. 

- Правилно ли е Иран да участва в Световно първенство, организирано от САЩ, страна, с която е във война? 

- Едно е политиката, друго е спортът. Иранските момчета, които се класираха за Световното първенство – Световно първенство с твърде много отбори – заслужават да играят в него.