22:40 ч. на 3 май, съдията Боначина дава края на мача Интер – Парма и „Сан Сиро“ избухва в радост. На терена са единадесетте играчи на нерадзурите, които току-що приключиха мача, но за част от секундата стават два пъти повече. И дори повече. Цялата резервна скамейка изскача да празнува. Фойерверки, черно-сини и трикольорни гирлянди, много музика, една турска песен, много скъпа на Чалханоглу, която често съпътства отбора в съблекалнята, Бастони е първият, аплодиран от трибуните, Дъмфрис, който с разперени ръце пее с изражението на опитен певец „има само Интер“. И после този гигантски номер 21, който се появи пред вратата под втория зелен пръстен.

Защото там започна всичко. Играчите скачат, прегръщат се, отварят бутилки, вдигат шампионски трофеи и плакати, гледайки нагоре и пеейки към феновете, както прави влюбен галант с любимата си, надникнала през прозореца. В обожание един към друг. Интер отново е Царя на Серия А, 741 дни след последния празник. През 2024 г. обаче на „Сан Сиро“ празненствата не продължиха толкова дълго, дербито току-що беше приключило и като домакин този ден играеше Милан. Вчера, обаче, беше съвсем друго. От стадиона и играчите, погледнали нагоре към втория зелен пръстен, до Пиаца дел Дуомо в 2 часа през нощта, с разменени роли. Лаутаро, Тюрам, Димарко, Пио, Хавиер Санети… всички излезли на терасата на заведението Terrazza Duomo 21 (не точно случаен номер…), за да празнуват с вълната на нерадзурите под тях.

Невъзможно е да се преброят колко пъти децибелите на „Сан Сиро“ са се повишавали през вечерта. По време на мача, но и преди него. И най-вече извън стадиона. Автобусът на отбора достигна стадиона, бавно си проправяйки път сред море от нерадзури, които вече бяха в екстаз. Обичайният предмачов шум отстъпи място на скандиранията за титлата. „Ще спечелим трикольора" извикаха силно и ясно, защото още тогава нямаше място за никакви суеверни страхове. „Ние сме шампионите на Италия“. Отново, две години по-късно, и за двадесет и първи път. Мачът Интер - Парма все още не беше започнал, но 74 198 фенове на нерадзурите, присъстващи на стадион „Джузепе Меаца“, заемайки местата си, вече си шиеха трикольорното знаме на сърцата, пеейки. Да, снощи можеше да е достатъчно дори и равенство, но „Сан Сиро“ искаше победа, а Киву искаше да направи точно този подарък на своите фенове.

Освен това Интер не беше празнувал шампионска титла като домакин от 37 години. Голът на Тюрам броени секунди преди почивката накара всички да скочат на крака, а 2:0 на Мхитарян беше като пристигането на диджея на пулта. Моментът, в който празникът наистина започна. Оставаха десет минути плюс добавено време до края на мача, „Сан Сиро“ вече беше започнал да се тресе, а Тюрам си сложи големите парти слънчеви очила. „Ние сме шампионите на Италия“ – още веднъж, но по-силно. Докато това не се превърна в реалност.

В подножието на катедралата скоро се събраха няколко хиляди фенове, а други се втурнаха към емблематичния площад на града, идвайки от стадиона или от домовете си и дефилирайки по улиците, където звукът от клаксоните надвиши този на скандиранията. След полунощ вече беше трудно да се влезе на площада. Знамена, шалчета, издигнати към небето, димни бомби, транспаранти, не пестящи подигравки, и пиротехнически ефекти. Символи. Подобно на вратовръзката, с която се появи след мача президентът Марота: с избродиран номер 21.

Сърцето на градския празник винаги е бил Дуомото и и този път не можеше да бъде по-различно. От друга страна, именно този площад ще бъде рамката на официалните празненства през уикенда на 17 май. Защото ако снощи всичко бяха спонтанни прояви на феновете, след две седмици – след мача Интер - Верона – отборът ще бъде посрещнат с прегръдки от своите хора из Милано на борда на открит автобус, а след това ще продължи да наблюдава това разнообразно шоу от високите тераси, винаги с изглед към катедралата. Детайлите все още предстои да бъдат определени, но те остават на заден план пред желанието за „доблете“. Но има време да се потопим отново в Купата на Италия. Сега е време само за празник. Отборът, заедно със щаба, веднага вдигна тост за трикольорното знаме в хотел близо до „Сан Сиро“, а след това се присъедини към феновете си пред Дуомо. В една нощ, която сякаш нямаше да свърши.