Но как Серия А може да се съревновава с Висшата лига във финансово отношение? Отговорът е прост: не може. И е трудно да си представим, че някой ден, много, много далеч в бъдещето, италианското първенство ще успее да се доближи до огромните суми, които се въртят в Англия. Последното потвърждение идва от Манчестър, по-точно от напълно обновената халфова линия на „Манчестър Сити“, за която собствениците са похарчили огромни суми. Последният трансфер беше Енцо Фернандес, за когото на „Челси“ беше платена рекордната сума от 145 милиона евро.

Преди него инвестицията беше насочена към мароканеца Буади, изненадата на Световното първенство, за когото „Лил“ поиска цели 100 милиона. А още по-рано си търкаше ръцете „Нотингам Форест“, след като продаде на „Сити“ Елиът Андерсън за 135 милиона евро. Общо: 380. Почти 400 милиона за тримата полузащитници, които би трябвало – условното наклонение е задължително, въпреки изключително скъпите инвестиции – да станат титуляри в отбора. Така въпросът отново излиза на преден план: в Италия кой би могъл да похарчи такива суми? Един много сериозен намек идва от „Интер“. Същият отбор, който миналата година спечели шампионата и купата в Италия. 

Както казвахме... „Манчестър Сити“ е похарчил 380 милиона евро само за тримата полузащитници. Най-скъпият трансфер на „Интер“ беше Джед Спенс от „Тотнъм“ за около 31 милиона (с един милион повече от Джоунс, който струваше 30) – без да се броят бонусите –, но не това е същността на въпроса. Защото ако направим още няколко изчисления, от едно просто събиране става ясно, че Сити е похарчил повече пари за Енцо, Буади и Андерсон, отколкото Интер за... целия отбор! 

Ето и цифрите. Осем са играчите, които пристигнаха в Милано като свободни агенти или са израсли в младежката академия на клуба: Ди Дженнаро, Стоунс, Димарко, Чалханоглу, Желински, Мхитарян, Тюрам и Пио Еспозито. След това има по-скромни инвестиции като Проведел (3 милиона) и Бисек (7), както и много други, които отговарят на параметрите на Oaktree – около 15–20, като Пепо Мартинес (14), Аканжи (15), Карлос Аугусто (15), обратното привличане на Станкович (13), Сучич (14) и някои, които са малко над тази сума, като Диуф (20), Луис Енрике и Бони (23). Сред най-скъпите попълнения на настоящия „Интер“, малко изненадващо, не фигурира Лаутаро, за когото преди много години бяха платени около 25 на „Расинг“, а най-скъпите са Барела за 38 и Бастони за 40.

Общата сума възлиза на около 342 милиона за целия отбор. Остава и останалата част от сумата – не малката цифра от 40 милиона, ако я сравним с 380-те милиона, похарчени от „Сити“ за трима полузащитници... И кой би спечелил хипотетичен мач, организиран между състава на „нерадзурите“ от 24 играчи срещу Енцо, Буади и Андерсон?